Читать «Омайване» онлайн - страница 143

— Мама каза, че можеше да вземеш колкото рози поискаш — отбеляза Фили, докато гледаше ефекта.

— Тези са по-езерни — отвърна Фаун. — На Даг ще му харесат. Горкият си няма роднини и приятели тук и трябва да приема всичко фермерско. Знам, че съжалява, че не може да изпрати даровете, преди да се прибере до лагера, а това обикновено се прави преди сватбата.

— Мама се чуди дали жените от неговия народ не се омъжват за него, защото е сакат — каза Фили.

Фаун реши да не обръща внимание на леката обида.

— Не мисля. Патрулните се нараняват непрекъснато. Освен това той е вдовец.

— Брат ми каза, че според близнаците конят му говорел като човек, когато наоколо нямало никой.

— Ако няма никой, откъде ще знаят? — изсумтя Фаун.

— И аз това се чудя — отвърна колебливо Джинджър.

— Освен това става дума за близнаците.

— Което си е достатъчно — допълни Фили. — Предполагам, че са си измислили и историята дето поправил магически счупената купа?

— Не. Това е вярно — призна Фаун. — Мама я прибра горе за всеки случай.

Последва тишина, докато Фили отблъскваше ръцете на Фаун, които се мъчеха да наместят нещо по прическата.

— Толкова е висок — започна лукаво Джинджър, — а ти си ниска. Според мен ще те смачка. Освен това и двете му ръце са контузени. Как ли ще са оправите тази вечер?

— Даг е много находчив — отвърна Фаун твърдо.

Фили я сръчка и се засмя.

— Ти пък откъде знаеш?

— Някой май е опитвал — обади се Джинджър. — Какви ги вършихте двамата през този месец?

— Не е ваша работа. — Все пак не можа да се сдържи и добави ехидно: — Ще ви кажа само, че вече не бих погледнала фермерски момчета. — Това предизвика нов кикот, който обаче секна, щом влезе Нати.

Джинджър й подаде един стол и тя разви плата, в който държеше изплетената връв. Тъкмо бе дала на Даг неговата заедно с изненадващия си подарък.

— Хареса ли си сватбената риза? — поинтересува се Фаун. Знаеше, че не може да я попита как изглежда.

— О, да, скъпа. Остана много доволен. Каза, че никога не бил обличал нещо толкова фино, и се учуди как сме я направили толкова бързо. Призна, че е облекчен, като е разбрал за какво било всичкото това мерене, много го било притеснило. — Черната връв със златните мъниста в краищата лежеше в скута й.

— Той къде ще носи своята? Аз къде да я сложа?

— Каза, че десничарите обикновено я носят на лявата ръка и обратно. Неговата си я сложи малко над приставката. Каза, че когато му дойде времето, той ще седне, ти ще застанеш срещу него и ще мога да извърша обвързването без проблем.

— Добре — отвърна Фаун колебливо. Мъчеше се да си го представи. Изпъна ръка и остави Нати да увие връвта няколко пъти и да върже нормален възел. Даг бе казал, че е вложила част от себе си вътре чрез кръвта, и трябваше да повярва на думите му.