Читать «Омайване» онлайн - страница 142

— Не мисля, че ще вали. По това време на годината такова ясно небе се задържа поне няколко дни. Трябва да призная, че предпочитам леглата в странноприемниците пред нивите, но с теб поне няма комари.

— Мисля, че ще си намерим нещо по-добро от нива.

Тя продължи малко по-сериозно:

— Това място е твърде изпълнено със спомени. Някои са добри, но повечето са болезнени. Къщата ще е пълна с хора от семейството. Искам да съм някъде, където няма спомени. — „И роднини“.

Той кимна разбиращо.

— Тогава ще тръгнем.

— Освен това се омъжвам за патрулен. Трябва да свиквам със спането под звездите. — Тя се усмихна и го погъделичка съблазнително по шията. — Може да се изкъпем в реката.

Той беше готов за съблазняване, очите му трептяха по любимия й начин.

— Това е винаги добра идея. Чистият патрулен е…

— Рядкост? — предположи тя.

Обичаше начина, по който гърдите му ръмжаха под нея, когато се смееше. Като тихо земетресение.

— … щастлив патрулен — довърши той.

— Можем да съберем дърва — продължи Фаун и го целуна.

— За голям, голям огън — измърмори той между целувките.

— Да разузнаем дали няма хищни катерици…

— Катериците са истинска напаст. — Той я погледна, макар че тя не си представяше как може да фокусира погледа си от толкова близко. — И трите неща ли? Много си оптимистична, Искрице!

Тя се засмя, доволна, че го вижда весел. Настроението му беше доста мрачно, когато беше влязъл.

За съжаление отвън се чуха тежи стъпки. Уит или Флеч, най-вероятно. Тя въздъхна и се надигна.

— Тогава ще тръгнем.

— Освен ако няма буря.

— Гръмотевиците и светкавиците не могат да ме задържат още един ден в тази къща — заяви тя решително. — Време е да продължим. Разбираш ли?

— Мисля, че започвам, фермерско момиче. Така ще е по-добре и за теб.

Тя открадна една последна целувка, преди да стане от скута му. „Утре няма да трябва да се крием“. Сърцето й се разтопи от нежния му поглед, когато пусна ръката й. Щом тази усмивка беше до нея, не я беше страх от никакви бури.

19.

На следващата сутрин Фаун претупа неизменните фермерски задачи, издои кравите и бързо ги подкара към пасището. Поради обясними причини правилото, че младоженците не трябва да се виждат преди сватбата, бе оставено за след закуска. Тогава се появи леля Роуз Блуфийлд, за да помогне на мама, заедно с най-добрите приятелки на Фаун Фили Блуфийлд и Джинджър Роупър.

Първо беше ред на къпането. Жените останаха на кладенеца, а мъжете тръгнаха към реката. Фаун се притесняваше да остави Даг на милостта на баща си, Флеч и Уит, но поне близнаците бяха натоварени с цял куп неприятни задачи. Джинджър и Фили я издърпаха, докато продължаваше да крещи да не мокрят шината на Даг. Последва половин час в голо и мокро суетене край кладенеца. Мама беше извадила най-хубавия си ароматизиран сапун. Като свършиха, се прибраха в спалнята и двете момичета се заеха с косата й. Фаун с облекчение чу стъпките на мъжете и гласа на Даг, който даваше някакви инструкции на Уит.

Фили и Джинджър се стараеха да следват инструкциите, които бе запомнила от Риила, за начина, по който си сплитаха косите Езерняшките булки. Само че нейната беше твърде къдрава и нямаше да стане точно. Все пак успяха да направят плитки на слепоочията й и да ги усучат като корона, докато останалата част падаше свободно. Фаун се погледна в едно огледалце и с учудване установи, че изглежда пораснала. Братът на Джинджър беше яздил сутринта чак до Мирър Понд, на четири мили нагоре по реката, за да откъсне няколко бели водни лилии, които да украсят прическата й.