Читать «Омайване» онлайн - страница 140
Лоис Макмастър Бюджолд
Ръш кимна трескаво.
— Добре. Ще укротя Копърхед и ще слезеш долу. След това ще събереш вещите ми и ще ги оставиш там, откъдето си ги взел. Ще поправите счупеното и ще изчистите изцапаното. Тъкмо с брат ти няма да мислите за глупости тази вечер. Каквото не може да се поправи, ще замените, а ако не може да се замени, ще се оправяте с баща си.
— Чу патрулния, Ръш — изръмжа Сорел. Беше почти толкова добро, колкото капитанския глас.
Даг докосна жребеца със същността си. Все пак вече от осем години беше с този червеникав идиот и го беше оттренирал. Копърхед беше разочарован, че губи играчката си, но наведе глава и започна да рови сламата, преструваше се, че не е станало нищо. Явно имаше доста общи черти с Ръш.
— Можеш да слизаш.
— Не е укротен — възрази Ръш боязливо.
— Напротив. Слизай. — Сорел повдигна вежди, но не каза нищо. Ръш се смъкна внимателно и започна да събира вещите на Даг, като поглеждаше боязливо към коня. Дрехите, раздърпаната завивка, преобърнатото седло и останалите неща от дисагите му. Поне лъкът бе останал невредим. Даг едва сдържаше гнева си и се стараеше да не мисли за Фаун, макар че трябваше.
Ръш се натовари и излезе от отделението.
— Сега стигаме до следващия въпрос. Какво да кажа на Фаун?
Стана тихо като в гробница.
— Според мен тя ще се притесни дори само да чуе дума за това. — Сорел се намръщи. — Не че искам да оневиня Рийд и Ръш. — Явно си представяше как Фаун ридае над потрошеното тяло на Даг. Ръш, който досега беше доста червен, започна да пребледнява.
— И на мен така ми се струва — каза Даг. — Но има осем души, които знаят какво се случи тази вечер. Четирима от тях със сигурност ще разказват лъжи и вероятно няма да имат еднакви версии. Ще тръгнат слухове.
Реши да ги остави да се изпотят пред тази перспектива.
— Не съм приятелски настроен към близнаците, въпреки че трябва. Няма да я излъжа заради тях. Но заради вас обещавам да не повдигам темата пръв.
Сорел гледаше безизразно, явно обмисляше предстоящите семейни разправии.
— Това е достатъчно, патрулен.
Даг отново разтвори усета си, въпреки че близостта до двамата беше болезнена.
— Рийд и Фаун се прибират. Мисля да ти го оставя на теб, Сорел.