Читать «Омайване» онлайн - страница 139

— Знам, че си го омагьосал някак си! Махни го от мен!

— Ще видим. Сега се чудя какво търсиш при него, без мен, но с всичките ми вещи, които бях оставил в стаята за тъкане. Мисля, че и баща ти иска да чуе тази история.

Настъпи мълчание. Ръш за момент се отпусна и Копърхед посегна отново, като издаде някакъв звук, който явно съответстваше на конски смях. Ръш побърза да се набере отново.

— Гадният ти кон ме нападна! — оплака се Ръш. Ризата му беше скъсана на едното рамо, имаше и малко кръв, но си личеше, че нищо не е счупено.

— Стига де — отвърна подигравателно Даг. — Това е било само любовно похапване. Ако Копър наистина те беше нападнал, щеше да ти откъсне ръката без проблем. Говоря от опит.

Щом осъзна, че няма да получи никакво съчувствие, Ръш се ококори.

Даг запази мълчание още известно време.

— Какво искате да знаете? — попита накрая Ръш. Сърдито.

— Сигурен съм, че ще се сетиш.

— Татко, кажи му да ме пусне!

Сорел въздъхна тежко.

— Ръш, като бяхте малки, съм ви измъквал с Рийд от множество бъркотии. Защото всяко момче има право да извърши своя дял глупости. Но както напоследък почнахте да ми повтаряте, вече не сте малки. Щом сам си се забъркал, сам се оправяй.

Ръш беше потресен от това неочаквано родителско предателство. Започна да дрънка някакви неща за измислената среща с Фаун.

Даг поклати глава към Сорел, който гледаше все по-намръщено.

— Не — прекъсна го Даг отегчено. — Не е това. Помисли пак, Ръш. — Направи кратка пауза. — Трябва да спомена също, че Съни Соуман и неговите приятелчета вероятно вече са на половината път до Уест Блу. През повечето време под вода. Не мисля, че ще се върнат следващите няколко дни.

— Как успя… Не знам за какво говориш!

Нова пауза.

— Добре ли са? — попита тихо Ръш.

— Ще оживеят — отвърна Даг безразлично. — Може да ми благодариш по-късно.

След още няколко фалстарта Ръш си призна. Общо взето историята беше такава, каквато очакваше Даг. Младежка конспирация, замислена в кръчмата. Според версията на Ръш Рийд беше основният двигател, тъй като бил ужасен, че сестра му ще се омъжи за ядач на трупове. Мотивите на самия Ръш бяха премълчани. Даг не беше сигурен дали това е вярно, или Ръш просто се опитва да прехвърли вината, но нямаше значение. Очевидно и двамата бяха замесени. Бяха намерили странен съюзник в лицето на Съни Соуман, който бе пожелал да се възползва от възможността да покаже мускули. Явно Съни не бе споменал за предишната си среща с Даг, което не беше никак изненадващо. Даг реши също да я премълчи. Сорел гледаше все по-сърдито.

Ръш най-сетне спря и в плевнята се възцари тишина. Младежът се отпусна леко — ръцете му вече не издържаха — и конят отново посегна да го ухапе.

— Слушай, Ръш — започна Даг. — Ще ти кажа какво ще стане. Готов съм да простя и да забравя плана да ме пребиете или да ме убиете и да заровите трупа ми вечерта преди сватбата. Ще оставя баща ви да се оправи с факта, че ти застраши живота на приятелите си, защото нямаше да се дам без бой. Дори ще простя, че ме излъгахте. — В тона му се прокраднаха смъртоносни нотки и Сорел го погледна разтревожено. — Но няма да простя, че се канехте да излъжете Фаун. Планирали сте да й кажете, че съм избягал, когато се събуди щастлива от предстоящата сватба. Щеше да се почувства предадена и унижена пред всичките си приятели и семейството си и да се разплаче. Макар че вие най-вероятно щяхте да останете изненадани от реакцията й. Харесва ли ти тази картинка, Сорел? Не? Чудесно. — Даг си пое дъх. — Не знам защо родителите ви са толерирали тормоза ви към нея, но това спира от утре. Не, спира още в този момент. Казваш, че Рийд се страхувал от мен? Не е било достатъчно. Ако само някой погледне накриво Фаун още веднъж, ще съжалява до края на живота си. Чуваш ли ме, Ръш? Погледни ме. — Не беше използвал този глас, откакто беше ротен капитан. Радваше се, че все още върши работа. Ръш почти щеше да се изтърве. Дори Сорел отстъпи една крачка. — Чуваш ли ме?