Читать «Омайване» онлайн - страница 134

Всъщност не беше лошо да го запознават с млади жени, макар че повечето се смълчаваха или се кикотеха нервно. По-смелите видяха как Фаун се грижи за него и пожелаха да опитат. Скоро го хранеха и пояха като някакъв екзотичен домашен любимец. „Все едно ме угояват за колене“. След това една хихикаща тълпа, водена от едра матрона и от Фаун, която отказваше да му обясни каквото и да е, започна да измерва различни части на тялото му. Добре поне, че не всички. Стаята за тъкане, която обикновено беше тиха, сега бе претъпкана, а кухнята, освен че бе пренаселена, беше и безкрайно гореща заради непрекъснатото готвене на огнището. На обед Даг се присъедини към доброволното изгнание на мъжете, макар че остана наблизо, за да чува пеенето от прозорците. При липсата на мъже някои от песните бяха доста смущаващи. Но пък нали това щеше да е сватбено тържество. Даг се радваше, че Фаун не е лишена от това празненство заради избора си на партньор.

Жените си тръгнаха преди вечеря с намерението на сутринта да се върнат за финалните приготовления и Даг най-после успя да се усамоти. Седна на предната веранда, залюля крака от ръба и се загледа към речната долина, която се оцветяваше в сиво от залеза. От старата плевня се чуваше гугукането на гълъбите. Това беше любимото място на Даг от цялата ферма и той смяташе, че този, който е построил къщата, е мислил същото. Имаше чувството, че основите на света му са рухнали и че няма с какво да ги замени. Освен с Искрицата. А тя се движеше толкова бързо, че се страхуваше, че ще я изпусне, ако мигне.

Мярна Ръш, който се отдалечаваше по пътя в спускащите се сенки. След случката с купата близнаците бяха спрели да се дърлят с него, но само защото въобще не говореха. Уит пък му бе станал истински почитател и го следваше непрекъснато, за да не изпусне някой магически номер. Даг се опитваше да го третира като безразсъден новобранец и това явно имаше ефект. Ако не си беше счупил ръката, можеше да го научи на стрелба с лък, което щеше да доукрепи отношенията им. Когато му спомена за това, остана изненадан от отговора: „Може би като дойдете другия път?“

Това го накара да се зачуди дали ще се върнат някога. Половината от целта на предложението му за брак беше да възстанови семейните връзки на Фаун в случай, че тя остане сама, ако той загине. Един Езерняк щеше да се присъедини към семейството на булката, просто така се правеше. Само че фермерите приемаха нови сестри, а не братя, и не бяха готови за обратното. Отне му известно време, но накрая разбра, че единствените хора, с които трябваше да се спогоди, за да вземе Фаун, бяха възрастните. Те така или иначе живееха с очакването един ден някой да я отведе. Даг беше малко необичаен случай, но в никакъв случай не нарушаваше обичая. За разлика от него, Фаун нямаше представа с какво ще се сблъска, щом стигнат в лагера.