Читать «Омайване» онлайн - страница 109

Съни се приближи и тя усети дъха му във врата си.

— Е, чукаш ли се с онзи патрулен? Семейството ти знае ли?

Фаун се задъха от гняв. Не, нямаше да пищи…

— След помятане? Ти си наистина тъп, Съни Соуман!

Той се поколеба, но в очите му имаше подозрение.

— Освен това — продължи тя, — ти нали ще се жениш за Вайълет Стоункроп. Чукаш ли я вече?

Устните му се извиха в нещо като усмивка, в която нямаше и капчица хумор. Той се приближи още повече.

— Бях прав. Наистина си курва. — Усмихна се триумфално, като я видя да се изчервява. — Недей да ми се мръщиш — добави и посегна да стисне гърдата й. — Знам колко си лесна.

Пръстите й посегнаха към дръжката на тигана.

Откъм стаята за тъкане се чуха стъпки и Съни бързо се дръпна.

— Здравей, Искрице — каза Даг. — Остана ли сайдер?

— Разбира се, Даг. — Тя се обърна и тръгна към каната на полицата. Вдигна я и му наля чаша, надяваше се треперенето на ръцете да не й личи.

Даг бе застанал между нея и Съни.

— Гостенин ли имаш? — попита той и кимна. Съни явно се чудеше откъде се е появил Даг и дали е чул целия им разговор.

— Това е Съни Соуман — каза Фаун. — Тъкмо си тръгва. Даг Редуинг Хикори, патрулен Езерняк, който остава.

Съни кимна тревожно. Даг го изгледа безизразно.

— Най-сетне се запознахме, Съни. Чувал съм много за теб. Явно все верни неща.

Съни отвори и затвори уста. Може би се беше тревожил, че заплахите му не са затворили устата на Фаун? Сега можеше да вини само собствената си уста. Погледна към стаята за тъкане, която нямаше друг вход, и не отговори нищо.

— Е… Съни… някой предлагал ли е да ти отреже езика и да те нахрани с него? — продължи спокойно Даг.

— Не. — Младежът преглътна. Може би се опитваше да говори дръзко, но гласът му повече напомняше на квакане.

— Учуден съм. — Даг се почеса с куката по носа, сякаш за да му я покаже.

— Белята ли си търсиш? — попита Съни, повъзвърнал куража си.

— Уви. — Даг повдигна счупената си ръка. — Ще трябва да се оправя с теб друг път.

Съни присви очи, сякаш очевидната безпомощност на патрулния го окуражаваше.

— Тогава по-добре си дръж езика зад зъбите, Езерняко. Ха! Само Фаун може да е толкова тъпа, че да си вземе сакат да я защитава!

Очите на Даг се превърнаха в златисти цепки.

— Промених си решението — измърмори той със същия спокоен тон. — Ще те оправя още сега. Искрице, нали каза, че този си тръгвал. Би ли му отворила вратата?

Съни се намръщи, защото не си представяше какво би могъл да му направи Даг. Фаун бързо остави чашата на масата и побърза да отвори мрежестата врата.

Даг се задвижи със смайваща скорост. Тя едва успя да зърне как поставя крака си зад коленете на Съни и как го обгръща с ръката с куката. Внезапно Съни полетя напред, вдигнат за задника от куката. Краката му почти не докосваха пода, все едно се пързаляше на лед. Още три крачки, звук от раздиране и Съни полетя през парапета на верандата и падна по лице в прахта.

Фаун избухна в смях, отчасти облекчена, че Даг не му бе разпрал гърлото, както бе направил с онзи глинен. Затисна устата си с ръка, докато гледаше гащите на Съни — виждаха се през широката дупка в панталоните му.