Читать «Короната на мравките» онлайн - страница 4

Заедно копаехме нови пещери и землянки, постилахме ги с мъх и пера, останали от поредната ми ловна плячка. Моята приятелка изплете сандали от меки дървесни влакна. Веднъж хванах охлюв с размерите на автомобилна гума, но не позволих на Кралицата да го яде суров, както правеше досега. От черепа на убития от мен воин стана нещо като котле, в което сварих нарязаните ивици месо. Добих огън с много мъки, но след като той пламна веднъж в огнището ни, тя не му позволи да угасне. И по-рядко вече ядеше нещо несварено или неопечено.

Тя роди дванайсет бебета почти без стон. Аз поех първото и просто бях замаян, тръпки ме побиха. Прерязах пъпната връв с меча… и после нямах време за чувства, защото трябваше да вадя другите, да ги измивам набързо, да ги повивам в приготвената чиста шума, да поднасям удивително тихите хлапета към гърдите й, които бяха станали просто чудовищни…

Три от децата ни се родиха мъртви. Четири умряха няколко часа по-късно. Кралицата бе изтощена и спеше. Уморен бях и аз, но трябваше да се грижа за огъня, за водата, да погреба трупчетата, да следя дали оживелите са нахранени… Не ми остана време да скърбя или да се радвам.

Последва още една луда седмица на неспирни задължения и грижи. С някаква слаба изненада забелязах, че оцелелите пет деца бяха все момичета и че растяха с шеметни темпове. А заедно с това растяха и коремите им. Бяха се родили едри… и бременни. На деветия ден от живота си те започнаха да раждат и не спряха до смъртта си.

А моята Кралица буквално за една нощ отслабна, тялото й отново стана като на девойка, стопиха се тлъстините от първата й бременност и снагата й отново стана гъвкава, стройна и млада. Оттогава тя рядко забременяваше и изобщо не пълнееше. А дъщерите ни бълваха нови бебета, които бяха мои деца и същевременно мои внуци.