Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 21

А неговата развратна жена повела Девашарман към къщи, с усмивка и мисли за Девадата. Нали добре е казано:

Нощ безлунна, мрачно време, глуха градска тишина. мъж, изчезнал като бреме — радват блудната жена.

Мъж добър, легло прекрасно, дом, направен с вещина, колкото трева не струват за развратната жена.

А също така:

Ни мълвата, ни децата, нито плашене с юмрук — могат да възпрат жената, вече влюбена във друг.

Като влезли в къщи, тя посочила на Девашарман счупения креват и казала: „Е, блажени! Остани в нашия дом, а през това време аз ще отскоча до една моя приятелка и след това ще дойда.“ Казала така, накичила се с украшения и тръгнала към Девадата, но се срещнала лице с лице със съпруга си. Той крепял в ръцете си съд с вино и бил толкова пиян, че едва се държал на краката; косата му била разрошена и се препъвал на всяка крачка. Щом видяла мъжа си, тя побързала да се върне назад, влязла в къщи, свалила украшенията и приела предишния си вид. А тъкачът, чул от по-рано лоши думи за своята жена, видял, че бяга и блести от украшения, влязъл в дома си с разтревожено сърце и обхванат от гняв, казал:

„Ей, негоднице! Развратнице! Къде беше тръгнала?“ Тя отговорила: „Никъде не съм излизала, след като се разделихме. Защо, замаян от алкохола, говориш безсмислици? Вярно е казано:

Много глупости говори, пада сред калта немил — ето образа на този, който пак се е напил.“

А той, като чул тези оскърбителни думи и забелязал, че тя е успяла да се преоблече, казал: „Развратнице, отдавна слушам за теб лоши думи. Днес сам се уверих в твоята виновност и ще те накажа както трябва.“ Набил я с пръчка, завързал я със здраво въже за колоната и заспал, изтощен от алкохола.

През това време нейната приятелка, жената на бръснаря, видяла, че тъкачът спи, влязла и казала:

„Скъпа, Девадата те чака на уговореното място. Върви по-бързо.“ Онази отговорила: „Виж в какво състояние съм. Как да отида? Иди и предай на любимия моите думи: «Как да се срещнем сега с теб?» Жената на бръснаря казала: «Скъпа, не говори така! Неверните жени знаят как да постъпят. Нали е казано:

Тоз, който няма капка страх и не разчита на успех, като камила който крачи — е винаги благословен.

А също така:

Недоверчивост ни залива, от злост препълнен е света. И само тази е щастлива, която люби в младостта.

И още:

Любовникът да бъде мухльо, да е последния глупак — развратницата не мъжа си, а него ще обича пак.»

И жената на тъкача казала: «Ако е така, кажи, как да отида, като съм вързана със здраво въже? При това край мен спи моят негоден мъж.» Жената на бръснаря отговорила: «Скъпа, той е изтощен от алкохола и няма да се събуди, докато не го докоснат лъчите на слънцето. Затова аз ще те освободя и сама ще заема твоето място. А ти постой при Девадата и се върни по-скоро.» След известно време, когато всичко било изпълнено, тъкачът, чийто гняв попреминал, се надигнал и казал на жена си: «Ей, ей, безсрамницо! Ако от днес престанеш да излизаш от дома и да ме оскърбяваш, ще те отвържа.» А жената на бръснаря се уплашила да не я издаде гласът й и нищо не отговорила. Той повторил думите си, но не чул отговор, ядосал се, отрязал носа й с остър нож и казал: «Остани сега без нос, развратнице. Повече няма да ти угаждам.» И отново заспал. А Девашарман, с изтънял врат след загубата на парите, не го хващал сън и видял всички тези женски хитрини.