Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 19

Така и ти, като свърза този гризач на трева с господаря, все едно, че започна да мъкнеш с лапите си горещи въглени.“ Даманака казал: „Това е вярно. Тук съм виновен аз, а не господарят. Нали е казано:

Чакал убили два овена,

мен от хитреца ме боли, за чужд грях сводницата тегли

по собствена вина, нали!“

Каратака попитал: „Как?“ Онзи разказал:

ЧЕТВЪРТИ РАЗКАЗ

„В усамотена местност на една страна се намирал манастир. Живял там бедно монахът Девашарман. Много пожертвуватели го дарявали със скъпи дрехи, а той ги продавал и след време натрупал голямо богатство. Като не се доверявал на никого ни денем, ни нощем, не изпускал парите изпод мишницата си. Наистина хубаво се казва:

Нещастие парите носят,

събирай ги оттам, оттук, нещастие — ако пропаднат,

нещастие — ако са в друг.

И веднъж един крадец на име Ашадхабхути, който обичал чужди вещи, забелязал парите под мишницата му и си помислил: «Ех, да можех да открадна това богатство! Но стената на манастирите е изградена от здрави камъни и не мога да ги пробия. А и през портата не може да се влезе:

много е висока. Ето защо ще се постарая да спечеля доверието му със сладки приказки и ще стана негов ученик. Като ми се довери, ще бъде в моята власт.» Решил така, приближил се до Девашарман и казал: «О, слава на Шива!» След това се проснал по очи и произнесъл смирено: «Господарю, нищожен е този свят. Като бяг на планински поток е нашата младост. На изгаряща трева прилича остатъкът от живота. Наслажденията са подобни на облачни сенки. Като сънища са връзките, които ни съединяват с децата, приятелите, слугите и жените. Разбрал съм всичко това.

Какво да направя, за да премина през океана на сансара?» Девашарман благосклонно отговорил: «Дете! Щастливо си ти, че от младини проявяваш равнодушие към съществуването». Нали е казано:

Безстрастен може да е, който

от младини не помни страст, Покой ще сетим ний, когато

отпаднат силите у нас.

А също така:

Духът, а не плътта старее

у благородния човек. Но е обратно у злодея —

подлец остава той навек.

И ако ти се интересуваш от начина, по който може да се премине бездната на сансара, слушай:

Щом и последният бездомник

към Шива дума прошепти, дори да е до гуша кален,

за втори път ще се роди.“

Като чул това, Ашадхабхути прегърнал нозете му и смирено заговорил: „Господарю! Бъди милостив и ме подложи на изпитание.“ Девашарман се съгласил:

„Дете! Ще ти помогна, но ти не трябва да влизаш през нощта в манастира, защото отшелниците, както и ние с теб, възхваляват самотата. Нали е казано:

Съветът лош погубва царя,

обърканият син — рода,

житейското — аскета. Дете от глезенето страда, злодеят от съда,

а жреца — от несрета,

приятелят от клеветата,

сполуката — от жребий лош,

от лекомислие — жената, от дългата раздяла — любовта,

имотът от ненужния разкош,

от липса на зърна — земята.

Ето защо, след като се подложиш на изпитание, остани да живееш горе при портата на манастира в колибата.“ Онзи казал: „Господарю! Нека бъде така, както ти заповядаш. Нали този е пътят, по който ще достигна до онзи свят.“ След това, като се споразумели за мястото, където трябвало да живее Ашадхабхути, Девашарман проявил към него милост, благословил гои го приел за ученик. И ученикът му доставил най-голяма радост; разтривал ръцете и нозете му, носел листа за писма, правел му и други услуги. Въпреки всичко това монахът продължавал да си държи парите под мишницата!