Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 20

Така минавало времето и веднъж Ашадхабхути помислил: „Уви! Той нищо не ми доверява. Какво ли ще стане, ако го убия с нож — та дори и през деня — или ако му дам отрова, или ако го заколя като говедо?“

Докато размислял така, от селото дошел синът на един от учениците на Девашарман и предал на монаха следната покана: „Блажени! По случай празника на Павитрарохана бъди гост на моя дом.“ Като чул това, Девашарман тръгнал заедно с Ашадхабхути, На пътя им се изпречила река. Монахът я видял, извадил парите изпод мишницата си, скришом ги мушнал под дрехата и покланяйки се на бога, се обърнал към Ашадхабхути: „Ашадхабхути, пази внимателно дрехите на своя наставник, а през това време аз ще се облекча и ще се върна.“ Щом казал това, наставникът тръгнал и още неизчезнал от погледа му, Ашадхабхути взел парите и избягал.

През това време Девашарман спокойно клечал, възхищавайки се на многобройните достойнства на своя ученик, преизпълнен с доверие към него. И ето че той видял как в едно стадо два овена започнали ожесточена борба. Те отстъпвали, отново се приближавали и така удряли челата си, че на земята се образувала цяла локва кръв. И изведнъж някакъв чакал, като видял сбиването и треперещ от лакомия за месо, се промъкнал между тях и с наслаждение започнал да лиже кръвта им. Девашарман помислил:

„Да! Безразсъден е този чакал. Та нали ако попадне между челата им, неизбежно ще загине!“ Чакалът в стремежа си да се наслади на кръвта попаднал между рогата на овните и бил убит. Тогава Девашарман казал: „Чакал убили два овена…“ И като го съжалил, тръгнал да прибере парите си.

Когато монахът се върнал на предишното място, не видял Ашадхабхути там… Претърсил дрехата си и не намерил в нея парите. Тогава, мърморейки: „Ой, ой! Ограбиха ме!“ — Девашарман паднал безчувствен на земята. Но скоро дошел отново в съзнание, надигнал се и започнал да крещи: „Ей, ей, Ашадхабхути! Къде отиде? Защо ме излъга? Отговори!“ Така, с горък плач, той казал: „Мен от хитреца ме боли…“ — и бавно тръгнал на път, с намерение да открие следите на своя ученик….

И ето на пътя Девашарман срещнал някакъв тъкач, който отивал заедно с жена си в съседния град да сръбнат алкохолно питие. Тогава монахът казал:

„Хей, скъпи! Аз се приближих до теб като гост, доведен от залязващото слънце. Тук в селото не познавам никого. Изпълни закона за гостоприемството! Защото е казано:

Щом привечер пристигне гост,

не му подавай хладна длан. Гостоприемният човек

ще бъде утре гост желан.

А също така:

С дъх на трева, вода и оран

и с цвят на дружелюбна реч да бъде пълна всяка къща,

где злото не размахва меч.“

И като чул това, тъкачът казал на жена си: „Мила, върни се в къщи заедно с госта. Почети го с измиване на нозете, дай му храна, легло, направи му и други услуги и остани в къщи. Аз ще ти донеса много вино и месо.“ Казал така и продължил по-нататък.