Читать «Документът Катей (Книга 1)» онлайн - страница 4

После изхвърли уискито в умивалника. Ледът, който не беше използвал през нощта, отдавна се беше стопил. Отпи глътка от все още хладната вода. Втренченият поглед на гущера започна да го притеснява и той се насочи към терасата. Имаше чувството, че влечугото го изследва с вниманието на човек, сетивата му се опънаха до скъсване.

Намираше се на последния етаж — правило, на което никога не изневеряваше. Гледката беше великолепна, а така спазваше и железните правила на личната безопасност. Бяха го учили да бъде внимателен навсякъде, при всички обстоятелства.

Сините, кристалночисти води на протока Молокай подканящо проблясваха отвъд стройните стволове на палмите и ярката зеленина на овощните градини покрай брега. Утринният ветрец постепенно стихваше и опитното око на Сивет безпогрешно определи, че настъпващият ден ще бъде тих и спокоен, особено подходящ за риболов.

Пред очите му се появи потъналото в бистрите води на залива влакно, мускулите му предусетиха рязкото дърпане на огромната онага, захапала кукичката. Онагата беше дълбоководен хищник с изключително вкусно месо, Сивет я предпочиташе пред всички деликатеси на света. О, да, ще бъде великолепно, помисли си той, усещайки солта по лицето си, тръпнейки от възбуда при представата за борбата, която трябва да води със силната риба. С помощта на риболова несъмнено ще се пречисти, ще изхвърли от съзнанието си спомена за последното изтръгване…

Изтръгване. Жаргон, който използваха хората от професията на Сивет, непонятен като наречието на древните африкански племена. Използван на мястото на по-разбираемото, но и по-ужасяващо словосъчетание — предумишлено убийство.

Сведе поглед към затревената площ, която зеленееше непосредствено под терасата. Млада двойка тичаше за здраве, ято обезпокоени птици изплющяха с криле и се вдигнаха във въздуха, околността се огласи от гневното им грачене. Очите на Сивет механично проследиха посоката на полета им и вероятно затова уловиха мъжката фигура, изправена зад дебелия ствол на една от кокосовите палми.

Макар и седем етажа под терасата на Сивет и почти напълно скрита в сянката на дървото, фигурата излъчваше неясна, но заплашителна сила.

Сивет забрави за птиците и бягащите млади хора, престана да усеща гальовната мекота на въздуха, очите му напуснаха прекрасната панорама на остров Малокай, която толкова много обичаше. Цялото му внимание се насочи към човека зад палмата. Опитът му в откриването и проследяването на противника от разстояние не беше по-малък от този, който притежаваше в изтръгването.

Пристъпи към края на терасата и търпеливо изчака мига, в които продълговатите листа на палмите ще се разместят така, че да открият пред очите му лицето на мъжа.