Читать «Документът Катей (Книга 1)» онлайн - страница 2

Погледна към масичката. Върху нея имаше опразнена наполовина бутилка ирландско уиски и водна чаша. Понечи да посегне към нея, но после се овладя и извърна глава. Само за да срещне втренчения поглед на малкия геко от стената. „Гледа ме обвинително, мръсникът“, помисли си Сивет. После веднага си даде сметка, че собствената му съвест е тази, която превръща втренчения поглед на животинчето в нещо повече от обикновено любопитство. То вероятно няма представа какво вижда, помисли си Сивет. Но той самият имаше. При това прекалено ясна.

Беше му студено, въпреки това се потеше. Изпъшка и свали крака на пода. Чаршафите върху огромното легло му се струваха безкрайна пустиня. Потиснат от празнотата, той неволно извика в съзнанието си аромата на Мичико — тежък и упойващ, невероятна комбинация от парфюм и миризмата на собственото й тяло.

Зави му се свят, главата му безсилно се отпусна в дланите. Господи, колко много ми липсва! Раната продължава да кърви, въпреки годините. Сякаш довчера лежах редом с нея.

Мисълта за Мичико беше нажежен шиш, пронизващ сърцето му. Все пак е по-добре да мисля за нея, вместо за това, което направих, въздъхна в себе си той. Преди три дни. Беше толкова различно. Но откъде може да знае дали е било различно? Напред виждате единствено агония, безкрайна и вечна, защото връщане назад нямаше. Няма полза от мисълта, че този път е било различно. Тя само му напомняше за това, което е бил, караше го да се чувства като Сизиф, понесъл тежкия камък към върха на хълма… Нямаше никакво значение, че е вършил всичко в служба на родината. Изпълнената задача не беше повод за празнуване. Някъде там, в тайна стая със секретна ключалка, вероятно поставяха поредния медал с гравирано върху него собственото му име. А той оставаше с окървавени ръце и нищо повече… (Нима това беше причината, която го караше да гори дрехите си след всяка задача? Нима го правеше заради кръвта?)

Така става, въздъхна отново той. Това е следствие от убийството на друго човешко същество, стремглаво спускане в Чистилището. Мракът на нощта го обгръщаше отвсякъде, сред него се очертаваше единствено обвинително насоченият показалец на Бога. В твоите ръце реката на живота се превръща в прах. В онази прах, на която Бог е вдъхнал живот. Колко ли по-ужасяваща е агонията от мисълта, че си причинил смъртта на милиони?

Напоследък Сивет често мислеше за Бога. Имаше чувството, че с всяка нова задача, с всеки отнет живот той все повече се приближава до Създателя. Нощем тръпнеше от слънчевия вятър на Неговото присъствие, усещаше всемогъщия Му дух, изпълнен с неземна сила. Но това беше сила, която го ужасяваше; сила, от която не можеше да почерпи енергия.

Известен с логичната си мисъл и способността за точни анализи, Сивет отдавна беше открил причината за своите кошмари — те не се дължаха на факта, че изпитва вина за своите грехове, а по-скоро на чувството, че сам е избрал начина си на живот. И никога не беше допускал, че този начин на живот ще го насочи надолу, по тясната пътека, която не води за никъде…