Читать «Документът Катей (Книга 1)» онлайн - страница 5
Ерик Лустбадер
Чашата се изплъзна от ръката му и се разби в циментовата настилка, принуди се да стисне с две ръце железния парапет, за да не падне на колене. Всичко пред очите му се завъртя, устата му се разтвори, дробовете му поемаха въздуха на дълги конвулсивни глътки. Не може да бъде, пропищя съзнанието му. Не! Имам нужди от почивка, изтощен съм до смърт от това бягане!
Просто не може да бъде!
Но истината беше безпощадна и той разбра, че вече са успели да го открият. Обърна се и със залитане се втурна в стаята. Коляното му влезе в болезнено съприкосновение с ръба на леглото, но той не усети нищо. Влетя в банята и започна да повръща. Оказа се неподготвен в емоционално отношение. Мили боже, помогни ми! Дай ми Твоята закрила срещу това, което трябва да извърша. А ако не успея, прехвърли я върху всички, които обичам!
Препускащо панически, въображението му нарисува ужасната картина на предстоящите събития. Стига, заповяда си той. Овладей се! Напръска врата и слепоочията си със студена вода и най-накрая започна да разсъждава. Влезе в спалнята и се облече. Джобовете на лекото сако събраха малкото лични вещи — портфейл, паспорт, ключовете за колата и малка торбичка от еленова кожа. Прочете още веднъж съдържанието на пощенската картичка, която беше написал посред нощ, после отвори вратата и излезе.
Отказа се от асансьора и леко затича надолу по стълбите. Във фоайето се наложи да заобиколи група новопристигнали туристи, все още необичайно бледи за тукашния климат. Подаде картичката на администратора и кимна с глава на уверенията му, че тя ще замине още с първата сутрешна поща.
Спусна се в подземния гараж, закова се на крачка от вратата и изчака очите му да свикнат с хладния полумрак. После внимателно се огледа и предпазливо тръгна към мустанга, който беше взел под наем. Отпусна се на колене и внимателно огледа долната част на каросерията. Не пропусна да надникне дори във вътрешността на тръбата за изгорели газове, давайки си сметка колко много са местата, в които може да бъде скрито смъртоносното количество експлозив. После прибягна до
Все така на колене, той се приближи до багажника и внимателно огледа ключалката. Не забеляза нищо. Надигна капака и се изправи.
В подземния паркинг се появи млада двойка с малко дете. Той застина на място и ги изчака да потеглят, после бързо прехвърли съдържанието на багажника в купето. Седна зад волана и вдигна подвижния покрив на мустанга, завъртя контактния ключ и подкара към изхода.
Пое по Напили роуд, просто защото не обичаше новата магистрала, която наскоро бяха прокарали през града. Направи го по инстинкт, мислите му бяха на друго място.
Пред очите му беше единствено лицето на мъжа, който се прикриваше зад ствола на палмата. Чертите му сякаш се бяха забили в съзнанието му и прогаряха там черна дупка. Обля го гореща вълна, после тялото му започна да трепери. Сякаш беше пипнал тропическа треска. За миг решителността го напусна, смъртта стовари юмрук право в лицето му. Пръстите започнаха да го болят от инстинктивното стискане на волана.
