Читать «Документът Катей (Книга 1)» онлайн
Ерик Лустбадер
Annotation
„Нинджа“, „Заговорът“ „Черно сърце“, „Мико“…
Тези бестселъри накараха екзотичната магия и тайнственост на Изтока да оживеят пред очите ни… Сега Лустбадер го прави отново!
Макар да е избрал спокойния живот на твореца, американският художник Майкъл Дос владее до съвършенство тайните на източните бойни изкуства. Трагичната смърт на баща му го принуждава да захвърли четката, кръвта му не може да се успокои, без да открие загадките на живота му.
Дос предприема продължително пътуване в света на престъпността и започва смъртна битка с японската тайна организация, известна под името ДЖИБАН. Главната цел на тази организация е унищожаването на САЩ посредством глобален икономически хаос.
Попаднал в лепкавата мрежа на сложен международен заговор, Майкъл има на своя страна ценен съюзник — красива и загадъчна японка. Единственият му шанс за оцеляване е победата в двубоя с тайнствен убиец, наречен Зиро…
„Изключително напрегнат трилър… Изпълнен с многобройни обрати и изненади. Читателят просто препуска към развръзката на финала…“
Ерик Лустбадер
Част първа
Пролет, в наши дни
Зимата на 1946 — пролетта на 1947
Част втора
Пролет, в наши дни
Пролетта на 1947-а
info
notes
1
2
3
4
Ерик Лустбадер
Документът Катей
Книга 1
Посвещавам този роман на В., която, както винаги, много ми помогна. Без нея едва ли бих написал „Документът Катей“.
Благодаря на многобройните си приятели в Мауи. Те ми помогнаха да открия и обратната страна на медала.
„Нещата придобиват смисъл единствено чрез промяната.“
„Бледото утро бавно разкри красотата й. Вдовицата вяло размаха своето ветрило.“
Още една нощ.
Мъжът, известен под името Сивет, отвори очи. Сивкаво–зелен геко беше втренчил очите си в него. Замръзнал неподвижно, малкият гущер почти се сливаше с изрисуваните по тапетите цветя. Главата му беше извърната на една страна, по посока на Сивет.
Още една нощ.
Издължените листа на кокосовите палми отвъд широките замрежени френски прозорци леко помръдваха, галени от прохладния бриз, който се спускаше откъм Западните планини на Мауи. Именно тук, в това кътче на Хавайските острови, обичаше да си почива Сивет след поредната задача. След поредното изтръгване… Но този път беше по-лошо от изтръгване, по-лошо дори от смъртта.
Сивет избърса потта от високото си чело. Под влиянието на кошмара пръстите му леко потрепваха. Но кошмарът все пак означаваше, че е успял да поспи.
Да, още една нощ.
Спрял поглед върху първите лъчи на слънцето, позлатяващи върховете на палмите, той тихо въздъхна: да, изкарах още една нощ…
След изпълнението на поредната задача винаги се чувстваше така. И все пак този път беше по-различно. Толкова различно, че дори костите го боляха. Защото този път беше изпълнил задача, която си беше поставил сам. Главата му пламтеше от тревожната мисъл, че сега животът му започва отново. Или свършва.
Сивет бавно се надигна и седна в широкото легло. Завивките се плъзнаха надолу към кръста му, ръцете му се протегнаха и обгърнаха коленете.
