Читать «Жестоко и необичайно» онлайн - страница 2

— Ало? — обади се непознат мъжки глас. — Търся Кей Скарпета? Ох, главния съдебномедицински експерт доктор Скарпета?

— На телефона.

— Чудесно. Обажда се детективът Джо Трент от окръг Хенрико. Открих телефонния ви номер в указателя. Съжалявам, че ви безпокоя вкъщи. — Гласът му звучеше напрегнато. — Но при нас положението е такова, че наистина имаме нужда от вашата помощ.

— За какво става дума? — попитах аз, взирайки се в екрана на телевизора. Излъчваха реклами. Надявах се, че няма да поиска от мен да отида на местопрестъплението.

— По-рано тази вечер един тринайсетгодишен бял младеж е бил отвлечен, след като е напуснал супермаркет в Нортсайд. Бил е прострелян в главата, случаят вероятно има и сексуални аспекти.

Сърцето ми се сви, когато посегнах за хартия и писалка.

— Къде е трупът? — попитах аз.

— Бил е открит зад една бакалия на Патерсън Авеню. Всъщност искам да кажа, че той не е мъртъв. Не е дошъл в съзнание и в момента никой не може да каже дали ще оцелее. Разбирам, че този случай не е за вас, тъй като жертвата е жива. Но има някои много странни наранявания. Никога не съм виждал подобно нещо. Знам, че сте се сблъсквали с най-различни наранявания. Надявам се, че ще можете да ни кажете как са били нанесени тези и защо.

— Опишете ми ги — отвърнах аз.

— Нараняванията са на две места. Едните са от вътрешната страна на дясното бедро, нагоре, близо до слабините. Другите са в областта на дясното рамо. Липсват късове от плътта, изрязани са. И има някакви странни драскотини и разрези по ръбовете на раните. Той е в болницата на Хенрико.

— Намерихте ли изрязаните късове плът? — Светкавично прехвърлях в ума си други подобни случаи.

— Засега не. Нашите хора са там и все още претърсват наоколо. Но е много вероятно престъплението да е извършено в кола.

— В чия кола?

— На нападателя. Паркингът на магазина, където момчето е било открито, се намира на три-четири мили от супермаркета, където са го видели за последен път. Мисля, че се е качило в нечия кола, било е принудено да се качи.

— Направихте ли снимки на нараняванията, преди лекарите да се заемат с жертвата?

— Да. Но лекарите не са свършили много работа. Тъй като липсва прекалено много кожа, ще трябва да му присадят цели присадки, ако това ви говори нещо.

Това ми подсказваше, че са почистили раните, интравенозно му прилагат антибиотици и изчакват, за да могат да направят бедрена присадка на кожа. Но ако не беше така, ако бяха изрязали тъканта около раните и ги бяха зашили, нямаше да има нищо за гледане.

— Значи не са зашили раните, така ли? — попитах.

— Така ми казаха.

— Искате ли да дойда да ги видя?

— Ще бъде чудесно — с облекчение изрече той. — Ще имате възможност много добре да огледате раните.

— Кога да дойда?

— Най-добре утре.

— Съгласна. По кое време? Колкото по-рано, толкова по-добре.

— В осем? Ще ви чакам пред входа.

— Ще бъда там — отвърнах, докато коментаторът от телевизионния екран мрачно се взираше в мен. Оставих слушалката и посегнах към дистанционното, за да увелича звука.