Читать «Жестоко и необичайно» онлайн
Патриша Корнуел
Патриша Корнуел
Жестоко и необичайно
Пролог
(Размисли на осъдения от Спринг Стрийт)
До Коледа остават две седмици. Още четири дни до нищото. Лежа на желязното легло и гледам мръсните си боси крака и бялото клекало на тоалетната с липсващата седалка, а когато хлебарките запълзят по пода, вече въобще не помръдвам. Наблюдавам ги, както и те ме наблюдават.
Затварям очи и дишам дълбоко.
Спомням си как събирах сено в ужасния пек и получавах едно нищо в сравнение с надниците на белите. Мечтая си за печени на тенекия фъстъци и за зрели домати, които ям като ябълки. Представям си как потта блести по лицето ми, а аз карам пикапа към, онова безнадеждно място, което се бях заклел да напусна.
Не мога да използвам клозета, да си издухам носа, да изпуша една цигара, без пазачите да си отбележат това. Няма часовник. Въобще не знам какво е времето навън. Отварям очи и виждам гола стена, която няма край. Какво ли би трябвало да изпитва човек, който се готви да напусне този свят?
Подобно на една много тъжна песен. Не знам думите й. Не си ги спомням. Казват, че това се случило през септември, когато небето приличало на яйце на червеношийка, а листата на дърветата пламтели и се сипели по земята. Казват, че един звяр успял да избяга и се скитал на свобода из града. Сега има един звук по-малко.
Като ме убият, няма да убият и звяра. Мракът е негов приятел, с кръв и плът пирува той. Братко, точно когато си мислиш, че няма защо да проглеждаш, точно тогава е най-добре да започнеш да проглеждаш.
Един грях води към друг.
Рони Джо Уодел
I
В онзи понеделник, когато носех листчето с размислите на Рони Джо Уодел в джобния си бележник, въобще не видях слънцето. Тръгнах с колата за работа, а навън беше тъмно. Върнах се у дома в края на деня, пак беше тъмно. Ситни дъждовни капчици се стрелкаха в светлината на фаровете, нощта беше мъглива, мрачна и ужасно студена.
Запалих огън в дневната и си представих полята на Върджиния, доматите, зреещи под слънцето. Представих си младия чернокож мъж, седнал в душната кабина на пикапа, и се питах дали още тогава главата му не е била пълна с мисли за убийството. Размислите на Уодел бяха публикувани в „Ричмънд Таймс Диспач“ и аз занесох вестникарската изрезка в службата, за да я прибавя към набъбналата папка. Но през този ден бях много заета и листчето остана в джобния ми бележник. Няколко пъти бях го прочела. Възможността поезията и жестокостта да се приемат в едно и също сърце винаги ми е изглеждала интригуваща.
През следващите няколко часа подреждах сметките си и писах коледни картички, докато телевизорът тихо работеше. Подобно на останалите граждани на Върджиния, и аз научавах от средствата за масова информация, когато бе насрочена екзекуция. Това означаваше, че всички жалби до Апелативния съд са били отхвърлени или губернаторът е помилвал осъдения. От това съобщение зависеше дали ще си легна, или ще се кача на колата и ще отида в моргата.
Беше почти десет вечерта, когато телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката, очаквайки да чуя гласа на моя заместник или на друг член от екипа ми, който също като мен трябваше да бъде на разположение тази вечер.
