Читать «Жестоко и необичайно» онлайн - страница 6

Разкопчах светлосинята му каубойска риза и проверих джобовете му, докато го събличах. Претърсването за лични вещи се прави формално и обикновено не дава резултат. Предполага се, че осъдените не носят нищо със себе си на електрическия стол и затова бях учудена, когато открих някакво писмо в задния джоб на панталона му. Пликът не беше отворен. С едри печатни букви върху него бе написано:

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЛИЧНО.

МОЛЯ, ЗАРОВЕТЕ ГО ЗАЕДНО С МЕН!!

— Направи копие на плика и на съдържанието му и сложи оригиналите при личните му вещи — рекох аз и подадох плика на Фийлдинг.

Той го пъхна под аутопсионния протокол и промърмори:

— Господи! Та той е по-едър от мен.

— Невероятно е, че някой може да е по-едър от теб — каза Сюзън на моя заместник, който се занимаваше с бодибилдинг.

— Хубаво е, че не е умрял отдавна — добави заместникът ми. — Иначе щяха да ни трябват големите клещи.

Когато един човек с големи мускули е мъртъв от часове, той става неподатлив като мраморна статуя. В случая трупът все още не беше започнал да се вкочанява. Уодел изглеждаше гъвкав, все едно че бе жив. Можеше просто да е заспал.

Както беше по лице, трябваше да го преместим на аутопсионната маса. Тежеше сто и седемнайсет килограма и триста осемдесет и два грама. Краката му стърчаха извън аутопсионната маса. Тъкмо мерех изгарянията на глезена му, когато иззвъня звънецът на задната врата. Сюзън отиде да види кой е и след малко лейтенант Пийт Марино влезе при нас с разкопчана мушама, единият край на колана му се влачеше по пода.

— Изгарянето в задната част на глезена му е четири и един на два и четвърт — издиктувах на Фийлдинг. — Кожата е суха, сгърчена, има мехури.

Марино запали цигара.

— Вдигна се страшна шумотевица, че е имал кръвотечение — каза той. Изглеждаше много възбуден.

— Ректалната му температура е сто и четири по Фаренхайт — каза Сюзън и извади химическия термометър. — Сега е единайсет и четирийсет и девет минути.

— Знаете ли защо е имал кръвотечение от лицето? — попита Марино.

— Един от затворническите надзиратели ми каза, че кръвотечението е било от носа — отговорих му аз и добавих: — Ще трябва да го обърнем.

— Видя ли това на дясната му ръка отвътре? — Сюзън насочи вниманието ми към едно ожулено място.

Разгледах го през лупа под силна светлина.

— Не знам какво е. Може би е от усмирителните колани.

— И на дясната ръка има същото.

Разгледах и другото ожулване, докато Марино ме наблюдаваше и пушеше. Обърнахме тялото, като пъхнахме едно дървено трупче под раменете. От дясната ноздра потече малко кръв. Главата и брадичката му бяха неравно обръснати. Направих V-образен разрез.

— И тук може да има някакви наранявания — рече Сюзън и погледна езика му.

— Извадете го — отвърнах аз и пъхнах термометъра в черния дроб.

— Господи! — задъхано изрече Марино.

— Сега? — Сюзън вдигна скалпела.

— Не. Фотографирайте изгарянията по главата. Трябва да ги измерим. А после отделете езика.

— По дяволите! — възкликна Сюзън. — Кой последен е използвал фотоапарата?

— Съжалявам — каза Фийлдинг. — В чекмеджето нямаше друг филм. Забравих. Между другото твое задължение е да осигуряваш фотолента.