Читать «Престолонаследникът» онлайн - страница 74

Дали страстната им, завладяваща целувка го бе хвърлила в същия смут, както и нея? Може би грешеше, може би дълбоко се заблуждаваше, като мислеше, че и в него бушуваха същите чувства. Защото как би могъл в такъв случай, дори при неговата невъзмутимост, да изтърпи една безкрайно дълга официална вечеря?

Но какво й ставаше? Отегчена от самата себе си, Ив разтърка уморено очи. Беше се ядосала, защото мислеше, че той я желае само заради съперничеството си с Бенет, разбесня се, щом разбра, че страни от нея, защото бе смятал, че спи с брат му. После пък се тръшна, че Алекс продължаваше да я желае, след като нещата се бяха изяснили. А сега страдаше, че може би не я желае така силно, както тя си бе представяла.

Какво искаше в крайна сметка? Веднъж решава, че иска него, в следващия момент започва да се колебае, съзнавайки, че от това нищо няма да излезе, че между тях не може да има нещо сериозно и истинско. Личност като Александър бе длъжен да се ожени, и то да се ожени подходящо. Длъжен бе да създаде наследници. Кралски наследници. Дори да я желаеше, дори да изпитваше някакви чувства към нея, той трябваше да си търси партия сред европейската аристокрация.

Удивена, че разсъжденията й бяха поели в тази посока, Ив тръсна глава. Откога взе да мисли за нещо повече извън краткотрайния момент на една авантюра? За нещо, което да има бъдеще?

По принцип мъжете за нея не бяха загадка. Разбираше кога една жена ги привлича, кога я желаят или им е нужно забавление за нощ-две. Умееше да се справя с тях. Защо тогава Александър й беше толкова непонятен? Всички часове, всички дни наред, прекарани в опит да намери отговорите, да го разбере и открие ключ към него, се оказаха едно пътуване към самата нея.

Беше влюбена. Опасенията, дори страхът и постоянните съмнения не можеха да намалят силата на чувството.

А тя наистина се страхуваше. По-голямата част от живота си бе прекарала под крилото на прекалено снизходителен баща и грижовна сестра, които й угаждаха, направо я глезеха. Решението, взето само преди броени години, да поеме по самостоятелен път, беше резултат колкото на приумица, толкова и на любопитство. То не криеше никаква реална опасност. Ако се провалеше, винаги насреща й бе семейството и семейното богатство.

Дори да пропилееше полагаемото й се наследство, едва ли щяха да я оставят на улицата.

Вярно, веднъж започнала, Ив и не помисли да прибягва до помощта на семейството за смекчаване на евентуални удари и несполуки, които можеха да я сполетят. Театралната трупа се превърна в център на живота й, в неин личен успех или провал.

Тя обаче успя, постигна нещо благодарение на собствения си труд и качества. Ала това, както и придобитата увереност в себе си, не заличи съзнанието, че рискът все пак е бил нищожен.

В случая с Александър нямаше какво да омекоти падането й, ако се препънеше. То би било едно гмуркане в неизвестното надолу с главата. Не, един скок със завързани очи от опасна височина. Риск, колкото плашещ, толкова и пълен с изкушение да бъде поет.

Да прекрачи ръба на бездната, разчитайки, че ще оцелее, бе глупаво. Но нещо й подсказваше, че да бъде предпазлива и да не направи нито крачка, бе дваж по-глупаво.