Читать «Ще се смея последен. Айсберг» онлайн - страница 3

— Влизай, Лари — рече той. — Спечелих онзи мач благодарение на теб.

— Поздравления, сър.

— Продаде ми чудесен стик. — Остави стика, отправи се към бюрото, настани се зад него и ми посочи един стол.

— Имаш ли нещо предвид за следващата неделя? Какво ще кажеш за една игра с мен? Бих искал да чуя мнението ти за близките ми удари. Е, какво ще кажеш?

Едва можах да повярвам на ушите си: да играя голф с Фаръл Бранигън!

— Би било чудесно, сър.

— Окей. Жена ми иска да съм вкъщи за обяд. Какво ще речеш да се срещнем в клуба в осем. Добре ли е?

— Да, сър.

— Тази сутрин говорих с твоя декан. Защо, по дяволите, си губиш времето като сервизен техник? Ако се вярва на думите му, ти си първокласен компютърен и електронен инженер — най-добрият студент, който някога е имал.

— Баща ми искаше да постъпя в „Б. Е. и Е.“. Той си имаше теория, че е по-добре да си голяма риба в малко езеро, отколкото малка риба в голямо езеро. Баща ми почина преди няколко месеца. Сега кроя планове. Получих предложение от „Ай Би Ем“.

— На колко години си?

— На двайсет и седем.

— Колко печелиш?

Казах му.

— Забрави за „Ай Би Ем“ — рече. — С твоите умения, синко, съвсем погрешно направляваш бъдещата си кариера, но няма значение. Аз ще оправя това. — Той спря, за да запали пура, след това продължи: — Знаеш ли какво, Лари, когато човек е с моето положение, забавно е да си играе на Господ. От време на време го правя, когато някой е направил нещо за мен. Досега не съм допускал грешка, не мисля, че ще допусна и с теб. Чувал ли си някога за Шарнвил?

— Да, сър. — Сърцето ми започна да барабани. — Той е разрастващ се град на половината път за Фриско1.

— Правилно. В момента откриваме там банка. Тази банка ще има голямо бъдеще, тъй като след някоя друга година Шарнвил ще се появи на картата като значителен град. Искам последната дума на компютрите, последната дума на бизнес пултовете и калкулаторите, които могат да се купят с пари. Мислиш ли, че ще успееш да оборудваш банката?

Сега сърцето ми блъскаше в ребрата.

— Да, сър — отвърнах, като се опитвах гласът ми да звучи спокойно.

Той кимна.

— Ще ти дам възможност да свършиш тази работа. Разполагаш с малко време. До шест месеца банката трябва да бъде отворена. Оставям ти три седмици да ми представиш предложения и изчисления. Ако не отговарят на това, което искам, ще опитам другаде. Какво ще кажеш?

— Съгласен съм, сър.

Той пъхна едър палец в контактния бутон и секретарката му се появи.

— Заведи г-н Лукас при Бил — нареди Бранигън. После се обърна към мен: — Бил Диксън е моят архитект. Ще работите заедно. — Вече бях станал, когато додаде: — Ще се видим в неделя — и с широка усмивка, махвайки с ръка, ме изпрати.

Още от пръв поглед харесах Бил Диксън. Беше възнисък, яко сложен мъж с широка, непринудена усмивка. Въпреки тук-таме сребреещата му коса изглеждаше само с няколко години по-възрастен от мен.

— Научих всичко за теб — каза, докато се здрависвахме. — Значи Ф. Б. пак е влязъл в ролята си на Господ.

— Така изглежда.

— И при мен беше същото. Появи се като заслон при пороен дъжд и аз спрях и промених посоката. Така че ето ме тук. — Засмя се. — Направи нещо за него и той ще направи нещо за теб… Голяма работа е! — Вдигна пръст. — Но не се заблуждавай: толкова е опасен, колкото и благороден. Ако не си полезен или нарушиш правилата, изхвърля те.