Читать «Ще се смея последен. Айсберг» онлайн - страница 5

Исках да спечели мача, затова от време на време умишлено провалях ударите и когато вече бяхме на осемнайсетия, изравнихме резултата. Той беше на метър и нещо от дупката, докато аз бях на близо пет. Можех да вкарам топката, но отново съзнателно я проиграх и тя се изтърколи на шейсетина сантиметра отвъд дупката.

— Мисля, че те победих, синко — обяви сияещ, после се приготви за следващия си удар.

Позабави се и започнах да се притеснявам, че може да не улучи, но не стана така. Топката хлътна в дупката и той се обърна, ухилен от ухо до ухо.

— По дяволите, най-хубавият мач, който някога съм играл. Да вървим да го полеем.

Аз сипех похвали и той още повече се ухили. Настанихме се в ъгъла на уютния бар клуб, той поръча бири, запали пура, отпусна се назад и ме загледа.

— Как върви работата, Лари?

— Вие ще прецените, сър — отвърнах. — Готов съм. Нося изчисленията и списъка на компютрите, апаратурата и т.н.

— Бързо действаш. Дай да видя.

Измъкнах написаните на машина листове и му ги подадох. Той бързо пробяга с поглед по изчисленията, като дърпаше от пурата. Чаках напрегнато да стигне до последната страница, от която щеше да разбере колко ще струва всичко. Дори не премигна.

— Изглежда чудесно, синко — каза.

— Мисля, че трябва да ви съобщя, сър — напуснах „Б. Е. и Е.“ миналия понеделник. Сега работя за собствена сметка.

Той ме погледна, отново хвърли поглед на изчисленията, после се ухили.

— От сумата, синко, разбирам, че възнамеряваш да се захванеш сам с тази работа и да вземаш комисиона за всяко нещо, което ще ни продадеш.

— Точно така, сър.

— Голяма риба в голямо езеро, а?

— Нали казахте, че си пилея времето като сервизен техник за някой и друг долар.

Засмя се.

— Така казах. — Доизпи бирата си и стана. — Трябва да се прибирам за обяд. Окей, Лари, нали ще ми оставиш листовете. Утре имаме съвет. Ще накарам моя човек да ги прегледа, ще поговоря с Мансън, а после с директорите. Къде можем да те намерим?

— Адресът и телефонният ми номер са написани на гърба на изчисленията.

— Благодаря за мача… най-хубавия, който съм играл. — После, като кимна, ме остави.

След три дяволски дни, прекарани в едностайното жилище в очакване да ми се обадят, получих зелена светлина от Диксън.

— Смяташ ли, че нещата са решени — попитах, като едва можех да повярвам на онова, което ми говореше.

— Одобриха всичко. Имам разпореждане, подписано от Ф. Б., с което ти се разрешава да закупиш всичко за тяхна сметка. Ела утре да го вземеш от офиса ми и си в бизнеса. — Той спря за малко, после продължи: — Моите поздравления, Лари.

Бяха ми нужни четири седмици непрестанна работа, докато подготвя закупуването на банковото оборудване. Името на Фаръл Бранигън действаше като „Сезам, отвори се“. „Ай Би Ем“, „Алекс“, дори „Б. Е. и Е.“ направиха непосилното, за да ми предоставят кредит. Нямах никакви проблеми. Комисионата ми, щом веднъж работата бъдеше приключена, щеше да е внушителна.

Веднага след като подготвих за доставяне цялото оборудване на банката, се преместих в Шарнвил. Наех двустаен мебелиран апартамент в скромен квартал. Мансън, Бил и аз работехме без прекъсване и бяхме добър отбор.