Читать «Ще се смея последен. Айсберг» онлайн - страница 2

— Исусе Христе! Какво ще кажеш аз да опитам?

— Заповядайте, сър.

Той започна да се върти на място, както правят повечето слаби играчи на голф, след това, прицелвайки се в дупката, изстреля топката, но тя спря на метър и половина от нея.

— Все така става — отбеляза. — Трябва да има някакъв трик в тая работа.

— Така е, сър.

Погледна ме.

— Окей, ще ми кажеш. В какво бъркам?

— Първо, вашият стик е много къс за ръста ви. Второ, погледнахте нагоре, докато удряхте топката. И, трето, стойката ви е съвсем неправилна.

— Стикът ми е много къс? По дяволите! Играл съм… — Той млъкна, после продължи: — Какъв стик би трябвало да използвам?

— Мога да ви избера, сър.

— Тогава да вървим да изберем.

Заведох го в специализирания магазин, отворих и му продадох стик, който беше подходящ за неговия ръст. После го върнах обратно на игрището и му обясних как да се ориентира в терена. Нещо, за което никога не беше чувал. След час го бях научил да вкарва топките с три удара вместо с пет. Беше във възторг.

— Имам и друг проблем, синко — рече. — Само ти можеш да го разрешиш. Косият ми удар е дяволски лош.

— Ами нека да отидем до мястото за стрелба, сър.

Отидохме. Той натъкми топката за удар и точно се беше приготвил да замахне, когато го спрях. Нагласих краката му както трябва и смешно изкривената му ръка със стика се оправи. Изпрати чудесна топка в средната дупка.

— Само дръжте краката и ръката си както сега, сър, и всичко ще е наред.

Вкара три топки в средната дупка, после сияещ погледна към мен.

— Благодарен съм ти за това, синко — рече. — Тази сутрин имам мач. Ти се явяваш като спасител.

— Радвам се, че ви бях полезен, сър. Ще се върна към моето занимание.

— Почакай. Как се казваш?

— Лари Лукас.

— Радвам се, че се запознахме. — Протегна огромната си ръка. — Фаръл Бранигън.

Стиснах я притеснено. Името Фаръл Бранигън беше толкова известно, колкото това на Джералд Форд. Той беше президент на Националната калифорнийска банка с клонове из целия щат.

— Удоволствието е мое, сър — рекох, докато си стискахме ръцете.

Ухили се, явно доволен, че името му ме е впечатлило.

— С какво се занимаваш, Лари?

— Сервизен техник съм в „Бизнес Екуипмънт и Електроникс“.

— Така ли? — Изгледа ме. — Разбираш ли от компютри?

— Имам диплома за това.

— От университета ли?

Казах му името на моя университет.

— Окей, Лари. Върви да се упражняваш. Утре ела при мен в банката в десет. — После, като ми кимна, взе стика си и се върна при пясъчната купчинка за удари.

Преди четири години това беше велик момент в живота ми. Имах чувството, че Бранигън ще направи нещо за мен. Сега, поглеждайки назад, виждам, че съм направил първата стъпка към въпросния кошмар.

В понеделник сутринта точно в 10:00 се появих в просторен офис с огромно бюро между два огромни прозореца с панорамен изглед към града.

Фаръл Бранигън се упражняваше на пода с топката за голф, като използваше стика, който му бях продал.