Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 79

Най-доброто и за двама им бе да вземат онова, което им предлагаха отделните мигове. Най-силно от всичко искаше тя да се смее, да прочете в очите й радостта, щастието, страстта, да ги чуе в гласа й. За да може да ги отнесе после със себе си. Притвори очи. Каквото и да се случеше с него, щеше да запомни усещането за цял живот.

Нея също. Някакси му се искаше да получи уверение за своето място в нейните спомени.

— Ела. — Кал стана от леглото и понечи да я вдигне.

— Къде?

— В банята.

— Пак ли? — Либи се засмя и се опита да си наметне халата, ала той сръчно я придърпа и я повлече след себе си гола. — Нали се избръсна, не ти трябва да го правиш повече днес.

— И слава Богу.

— Е, хайде де, поряза се само три пъти. А и си е твоя грешката, че не използва крема за бръснене по предназначение.

Кал я изгледа предизвикателно.

— Ще ми се да бях ти го размазал по тялото.

— Ако имаш предвид пастата за зъби…

— Може би, по-късно. — Той я вдигна и я сложи във ваната. — Засега ще се задоволя и с един душ.

Тя лекичко изпищя, когато студената вода се застича по тялото й. Преди да успее да се измъкне, Кал влезе до нея, обгърна я с едната си ръка, докато с другата зад гърба й се опита да нагласи водата. Помисли си, че вече започва да се приспособява към тази странна среда.

Тя подложи лицето си под силната струя вода, изплю я и точно преди да изругае, бе уловена в топла, мокра, безкрайна целувка.

Подобно нещо никога не бе й се случвало. Изпълнен с пара въздух, гладка кожа, сапунени ръце… Когато той спря душа, за да я увие в кърпата, коленете й вече бяха омекнали. Не по-малко замаян от самата нея, Кал опря чело в нейното.

— Мисля, че ако все още държиш да свършим нещо полезно, различно от… Най-добре ще е да излезем от къщата.

— Точно така.

— Но след като хапнем.

Либи се учуди, че все още имаше сили да се смее.

— Разбира се.

Когато стигнаха до кораба, денят преваляше. От север се задаваха облаци, които навяваха хлад. Либи така си обясняваше студа, който постоянно усещаше. Загърна се в якето, ала като че ли студът идваше отвътре.

— Стоя тук, виждам всичко с очите си, знам, че е истинско, но въпреки това не мога да го приема, камо ли да го разбера.

Кал кимна. Удовлетворението и спокойствието, които усещаше допреди малко, внезапно бяха изчезнали. Не знаеше защо.

— Аз изпитвам подобни чувства, когато погледна твоята къща. — Усещаше надигащо се главоболие. Знаеше, че бе плод на напрежение. — Виж, знам, че имаш много работа върху дисертацията си, ала ще ми бъде много приятно, ако останеш малко тук с мен, само докато огледам въздухопеда.

— Добре, ще остана. — Тя се надяваше да я помоли да остане с него през целия ден, но прикри разочарованието си с усмивка и го погледна.

— Всъщност ще ми бъде интересно да погледам.

— Ей сега се връщам.

Той отвори люка и изчезна някъде вътре.

Скоро щеше да направи същото, но тогава щеше да бъде завинаги. Либи трябваше да се подготви за този момент. Странно, ала май сутринта й се стори, че й казва, че я обича. Тази мисъл я караше да се чувства някак спокойно и уверено, въпреки че съзнаваше абсурдността й. Не би могъл да го е изрекъл. Наистина Кал я обичаше повече от който и да било през целия й живот, но в действителност не бе така отчаяно влюбен в нея, както тя беше се влюбила в него.