Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 78

Ала Кал… Истината беше, че той едва се появи в живота й и съвсем скоро щеше да си отиде, но сега, в този миг беше неин смехът му, страстта… Всичко това сега й принадлежеше. Тя знаеше, че щеше да ги съхрани дълбоко в себе си, след като него вече отдавна нямаше да го има.

Да обичаш, както сега тя го обичаше, когато всяко чувство, всяка дума, всеки поглед бяха притиснати от някакви часове и минути, бе нещо много ценно и същевременно съсипващо.

Кал мислеше, че сънува, ала формите, допирът и ароматът на женското тяло до него бяха съвсем истински. Тялото на Либи. Името й. Той се събуди с мисълта за него. Тя съществуваше и сега се притискаше в него, дори и в съня. Бавното и нежно движение на ръката й го възбуди по невероятен начин.

Кал вече беше изгубил представа колко пъти се бяха сливали телата им през изминалата нощ, но помнеше, че последният път бе на изгрев слънце. Светлината бе приглушена и сребриста. Никога нямаше да я забрави. Либи бе като фантазия, с нежните си извивки, стройни крайници и неуморима страст. Някъде през тези няколко часа той престана да бъде учител и се остави да бъде учен. В любовта имаше нещо много повече от безбройните физически удоволствия, които един мъж и една жена биха могли да си дарят един на друг. В нея имаше вяра и търпение, великодушие и щастие. Както и онова опияняващо доволство при заспиването с мисълта, че когато се събудиш, любимият човек ще бъде до теб. Любимият човек. Целият свят се бе събрал в мислите му. Неговата половинка. Това ли му бе отредила съдбата? За да я открие, да премине дори през времето?

Сега не искаше да мисли за това. Отказа се. Единственото, което страстно желаеше, бе да прави любов с нея на дневна светлина. Кал се раздвижи и преди и двамата да се бяха разбудили, той проникна в нея. Тихият й стон се смеси с неговия и устните им се сляха. Отдаване. Безпрекословно приемане. Възбуда. Бавно, опиянени от нежното удоволствие, те влязоха в обшия ритъм на телата си. Ръцете започнаха с кротки милувки, а целувката прерасна в буйна страст.

— Обичам те…

Кал чу думите като шепот, отекващ в съзнанието му, и в отговор устните му покриха цялото й лице с целувки.

Признанието не шокира нито единия, нито другия. В този миг и двамата бяха прекалено отнесени в собствените си надигащи се чувства и вълнения, които раздираха душите им. Никога не бе казвала тези думи на друг мъж, нито той на друга жена. Преди да осъзнаят дълбокия смисъл на същността им, страстта ги сля в едно.

Нежно, тежко и с изящна красота достигнаха до върха едновременно.

По-късно, все още леко замаян, Кал се бе отпуснал върху нея между гърдите й, вече напълно събуден. Беше ли му казала, че го обича? И беше ли й отвърнал той със същото? Най-много се тревожеше от мисълта, че изобщо не бе убеден дали това се беше случило, или просто бе плод на богатата му фантазия, нещо, което силно бе желал, докато умът му бе бил в плен на съня и страстта.

Не можеше да я попита. Не смееше. Каквото и да му отвърнеше, щеше да го нарани. Ако не го обичаше, щеше да загуби част от сърцето и душата си. Обичаше ли го, предстоящата раздяла щеше да му донесе болка, близка до тази на смъртта.