Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 77

— Трябва да направим само едно нещо.

— Знам. — Тя прокара ръце по мускулестия му гръб.

Кал се засмя и я притисна към себе си.

— Това прави нещата две.

Той я вдигна на ръце само защото това му се струваше чудесно.

— Не е задължително да ме носиш. — Но въпреки това се хвана за раменете му. — Мога и сама да стигна до леглото.

— Убеден съм, ала първо трябва да минем през банята.

— Банята ли?

— Ще се наложи да се справя някак си с онова ужасяващо съоръжение — отвърна Кал, докато се изкачваше по стълбите. — И ти ще ми помогнеш да не се заколя.

— Ужасяващо съоръжение? — Явно ставаше дума за самобръсначката. — Ти не знаеш ли как да си служиш с бръснача?

— Там, откъдето идвам, инструментите за изтезание са забранени със закон.

— Така ли?! — Либи изчака, докато я пусна на земята. — Значи и жените не носят обувки на високи токчета, а какво остава за жартиерите. Няма значение. — Той тъкмо отвори уста, за да й отговори. — Този спор може да се превърне в дълга философска дискусия, а вече става късно. — Тя отвори тоалетката и извади самобръсначката и крема за бръснене. — Заповядай.

— Благодаря. — Той огледа принадлежностите в ръцете си с безропотен ужас. На какво ли не е готов мъжа заради жената. — И как точно да използвам това?

— Информацията ми е втора ръка, защото никога не съм се бръснала. Но предполагам, че първо нанасяш пяната за бръснене върху брадата си, а после внимателно я обираш с бръснача.

— Крем за бръснене… — Кал изсипа малко в шепата си и го пробва с език. — Значи не било паста за зъби.

— Не, аз… — Не й беше нужно много, за да се досети. Подпря се на мивката, закри с ръка устата си и отчаяно се опита да сподави напиращия кикот. — Горкичкият.

Той заразглежда канчето в ръката си. Както беше тръгнало, явно нямаше богат избор.

Докато Либи се превиваше от смях, Кал взе твърдо решение да се справи.

Осма глава

Либи бавно се разбуждаше, докато слънцето все по-настоятелно се промъкваше в сънищата й. Опита да се помръдне, но движенията й бяха парирани от здраво обгърналата я ръка около кръста и от крака, който собственически тежеше отпуснато върху нейния. Това й достави удоволствие и тя се сви отново, притисна се в Кал, като не спираше да се радва на усещането от съненото му топло тяло.

Либи нямаше представа колко бе часът и може би за първи път в живота й това нямаше значение. Сутрин или следобед, тя бе щастлива, че си лежеше сгушена в леглото, щом той беше до нея.

Клепачите й натежаха и почти импулсивно Либи го прегърна. Колко бе силен! Силен, истински и засега неин. Дори и със затворени очи, образът му изплува в съзнанието й, всяка черта на лицето му, всяка линия от тялото му. Никога не бе усещала някой да й принадлежи така напълно. Дори родителите й, с цялата им любов и разбиране, винаги си бяха принадлежали първо един на друг. Тя винаги ги бе възприемала като едно цяло. И Съни… Либи се усмихна при мисълта за сестра си. Въпреки че беше по-малка от нея с почти две години, Съни винаги демонстрираше независимост и собствено мнение по начин, който за Либи си оставаше непостижим.