Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 121

— Значи, четири жени президенти, така ли?

Кал изпъна схванатия си гръб.

— Не съм сигурен дали не бяха и пет.

Тя поклати глава и започна да закопава.

— Кал?

— Кажи… — Точно сега обмисляше варианта за една сладка следобедна дрямка.

— Въпросите, които ти зададох преди, бяха сериозни и засягаха може би цялото човечество. Сега бих искала да те попитам някои по-лични неща. Може ли?

— Защо не?

— Ще ми разкажеш ли за семейството си?

— Какво би желала да знаеш?

— Кои са те? Какви хора са? — Направи му впечатление, че тя хвърляше пръстта в дупката доста ритмично. — Ще ми се да си представя, че ги познавам малко, макар и отдалеч.

— Баща ми работи в сферата на изследователската научно-техническа дейност. Лабораторна работа, всичко строго секретно. Посветен е на професията си. В къщи обожава да се занимава с градината, сади цветя от семена и ги отглежда с двете си ръце. — Кал си пое дълбоко въздух, изпълнен с мириса на прясно заровената от Либи пръст, и в съзнанието му изплува образа на баща му в градината. — Понякога рисува. Лоши, ама много лоши пейзажи и натюрморти. Татко съзнава, че картините му са ужасни, ала твърди, че изкуството не е задължително да е добро. Постоянно ни заплашва, че един ден ще закачи някое от произведенията си в къщата. Уравновесен човек е. Съмнявам се, че съм го чувал повече от няколко пъти през целия си живот да повишава глас на някого. Но винаги го изслушваш. Той е онази съединителна тъкан, която сплотява семейството. — Кал се излетна на тревата, за да може да наблюдава небето, докато разказва. — Майка ми е… Какъв беше онзи термин, който ти употреби веднъж? Опъната като струна? Пълна е с енергия и с невероятен интелект, който често стряска хората. Направо ги плаши, което доста я забавлява. Предполагам, защото вътрешно е нежна и мека като масло. Хиляди пъти е повишавала тон и винаги ужасно е съжалявала впоследствие. Джейкъб и аз много я ядосвахме. В свободното си време обожава да чете романи или ужасна техническа литература. Тя е главен прокурор на Министерството на Обединените Нации, така че постоянно се рови из купчини правни документи.

— Министерството на Обединените Нации?

— Мисля, че е нещо като орган на ООН. Създадено е някъде през… По дяволите, не мога да се сетя коя година. Причината да се създаде подобна институция са колониите и безразборното заселване на хората.

— Звучи като много престижна професия. — Либи вече се почувства респектирана от тази жена.

— Да, така е. Тя наистина преуспява — и в работата, и в тревогите си. Има уникален, заразителен смях, който изпълва стаята. Запознали се с баща ми в Дъблин. Тя била студентка в юридическия факултет, а той отишъл на почивка. Толкова се харесали, че в крайна сметка се озовали като семейство въз Филаделфия.

Либи продължаваше да зарива пръстта, но улови привързаността в гласа му, бе невъзможно да не усети обичта и топлотата, с които говореше за родителите си.

— Ами брат ти?