Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 112

— Така ли?

— Да, особено интересно. Също така знам и че си луд за сапунени сериали и телевизионни игри.

— На това му се вика проучване. — Кал се усмихна, защото усети как тя се изправя и сяда в леглото зад него. — Ще ми се да съм в крак с всички популярни форми на забавление за времето си. — Замисли се за миг. — Смяташ ли, че някъде се съхраняват архивни данни по тези въпроси? Наистина искам да знам дали Блейк и Ева успяват в начинанията си въпреки подлите интриги на Дориан. После не по-маловажно е обвинението на Джъстин в убийството на злия и жалък Карлтън Слейд. Ти кой мислиш, че го е направил? Аз съм за миловидната, но коравосърдечна Ванеса.

— Наистина си полудял… А вие нямате ли си сапунки?

— Имаме, ала никога не съм имал време да гледам такива филми. Стана ми ясно, че това могат да си го позволят само хората, които работят вкъщи.

— Хората, които работят вкъщи. — Либи повтори изречението, защото й хареса безличната му форма. — Не аз ти зададох всичките тези въпроси, нали. — Сега подпря брадичка на коленете си. — Когато се върнем вкъщи, ще трябва внимателно да опишем всичко, което се случи с теб.

Той я погали нежно по рамото.

— Абсолютно всичко ли?

— Всичко, подходящо за четене. Докато пишем и подреждаме нещата, които ще отнесеш в капсулата, ти можеш да попълниш знанията ми за бъдещето.

— Добре. — Кал стана от леглото. Може би наистина би било по-разумно, ако и двамата имаха работа през следващите няколко часа. Пресегна се да си вземе панталоните и забеляза полароида, който също се валяше на земята. — Това пък какво е?

— Фотоапарат. Самопроявяващ се. Снимката е готова за около десет секунди.

— Така ли? — С невероятна изненада той го заразглежда. Когато навършваше десет години, някой му подари подобен апарат, който имаше сходни функции. Неговият апарат обаче се побираше в шепата му. Освен това на него имаше часовник, показваше температурата в стаята и имаше вградено музикално устройство.

— Кал, лицето ти отново придоби онова недоумяващо изражение.

— Извинявай. Как го правиш? Кое копче натискаш?

— Това там… Не! — Но вече беше късно. Той успя да я улови и запечата на снимка. — Да знаеш, че хора са били убивани и за далеч по-незначителни деяния.

— Мислех, че искаш да имаш снимки — отвърна Кал логично, докато държеше в ръката си оформящата се снимка.

— Но аз съм гола.

— А, да — усмихна се той. — Снимката не е лоша. Въпреки че не е триизмерна, човек добива представа за формите ти, доста секси при това. — Тя сграбчи чаршафите, уви ги около себе си и тръгна след него, протегнала ръка. — Искаш да се видиш? — Кал продължаваше да държи снимката така, че Либи да не може да я достигне, ала все пак да може да я види. — Господи, обожавам, когато се изчервяваш.

— Не се изчервявам. — Повтаряше също така и че не се смее, докато се опитваше да си придърпа дрехите, за да се облече. Той обаче не й даваше и тях.