Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 106

— Значи, така работиш!?

Въпреки че успя да извиси глас над музиката, Кал продължи да спи. Замисли се дали да не се приближи и да го разтърси за рамото и тогава й хрумна по-добра идея. Пъхна двата си пръста на лявата ръка в устата, пое си въздух колкото сила имаше, и изсвири с цялата си мощ, така както сестра й я бе научила.

Той се изпъна в леглото като струна. „Атака!“, изкрещя Кал с всичка сила, преди да съзре самодоволната й физиономия от вратата. След това се излегна обратно на леглото, покрито с множество възглавници, и прекара ръка през очите си.

Беше сънувал. Пътуваше в космоса, някъде из галактиката, овладял напълно машината, а под него световете препускаха на стотици хиляди километри в пространството. Тя също бе там, до него, хванала го нежно през кръста, а на лицето й бе изписано цялото щастие и удоволствие от полета.

Докато нещо не се обърка. Корабът започна да се тресе, светлините засвяткаха безразборно. Чу я да вика, докато падаха. Не знаеше какво да направи. Изведнъж загуби съзнание. Не можеше да я спаси.

Но тя беше тук, до него, докато сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите му — наежена и готова за словесна схватка.

— Какво, по дяволите, правиш?

Той изглеждаше така, сякаш бе сънувал кошмар. Поне Либи се надяваше да е така.

— Това се оказа най-ефикасният начин да те събудя. Трябва да ти кажа, че ако продължаваш да работиш със същото темпо, ще си останеш тук завинаги.

— Просто си почивах. — Дощя му се да си беше пийнал от хубавия ликьор. — Предишната нощ изобщо не успях да мигна.

— Лошо. — И тъй като състраданието й се стопи, оставаше още много какво да се желае. Докато го наблюдаваше, тя зарови из джоба си.

— Диванът не е най-удобното място за спане.

— Ще си го отбележа. Може би затова беше станал нагоре със задните си части. — Сега печелеше време, като бавно си отгризваше малки хапчици от сладките. Искаше да възбуди у него апетит и успя, макар и не точно по желания от нея начин.

Той почувства как мускулите му се сковават.

— Нямам представа какво имаш предвид.

— Има такъв израз, в преносен смисъл.

— Чувал съм го. — Съзнаваше, че беше груб, но не можеше да се овладее. Либи се опита да улови с език една трохичка, която се бе залепила на горната й устна. Това го подлуди. — Не съм се събуждал с нищо нагоре.

— Очевидно тогава е в характера ти да бъдеш груб без причина, след което от само себе си да го потискаш.

— Не съм груб.

— Не си ли: Тогава значи си арогантен. Така по-добре ли е?

Леката й усмивка беше с цел да го ядоса, но предизвика коренно различни усещания у него.

Кал се помъчи да не й обръща внимание, а също така и на собственото си разбунтувало се тяло, и си погледна часовника.

— Доста време си се помотала в града.

— Времето си е мое, Хорнблоуър.

Веждите му се свиха. Ако не беше толкова самодоволна от собствения си самоконтрол, щеше да забележи, че очите под веждите му притъмняха.

— Искаш да се караме, така ли?

— Кой, аз? — Тя отново се засмя. Сега приличаше на самата невинност. — Сега, след като се запозна с родителите ми, би трябвало вече да знаеш, че по рождение съм пацифист. Приспивана съм с народни песни.