Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 105

— Компютър, какво е състоянието на изчисленията по завръщането в двадесет и трети век?

„Изчисленията са успешно завършени. Индексът на вероятността е калкулиран. Рисковите фактори, траекторията, натоварването, орбиталният градус, радарната честота и вероятността за успех са преценени. Желаете ли писмен доклад?“

— Не.

Значи беше готов. Предусещаше го, макар да се самозаблуждаваше, че ще има още няколко дни с него. Не беше й казал, ала тя разбираше защо. Кал не искаше да я нарани, защото знаеше какви са чувствата й. Въпреки усилията й да третира връзката им като нещо преходно, основано на плътска страст и желание, той бе успял да надникне в душата й. Сега се опитваше да бъде мил с нея.

Щеше й се да се зарадва на преценката му. Трябваше да го направи.

Пое си дъх за миг и премина към втория въпрос, който вече веднъж бе задавала.

— Компютър.

„В режим на действие.“

— Кой е Кейлъб Хорнблоуър?

„Хорнблоуър, Кейлъб. Капитан от между космическата въздушна авиация. Роден на 2 февруари от майка — Катрина Хардести Хорнблоуър и баща — Байръм Едуард Хорнблоуър. Място на раждане: Филаделфия, щат Пенсилвания. Завършил академията Уилсън Фриимънт Мемориъл. Приет в университета в Принстън, след шестнадесет месеца прекъснал — без диплома. Приет в МКС. Служил шест години и седем месеца. Военно досие…“

Със свити устни Либи слушаше историята на военната кариера на Кал. Споменаваха се много военни грамоти, както и не едно порицание. Пилотското му досие бе безупречно. Сведенията за дисциплината му бяха нещо съвсем различно. Либи не се сдържа и се засмя.

Замисли се за баща си и за неговото недоверие към военната система. Ако имаше още малко време, Кал щеше много да му допадне.

— … рейтинг на доверие 5.8’’, продължаваше компютърът.

— Спри. — Либи въздъхна. Не я интересуваше рейтингът му на доверие. Достатъчно се рови из личния му живот. Ако все още имаше въпроси по отношение на личността му, щеше да получи отговорите директно от него. И то бързо.

Стана от мястото си и тръгна из кораба да го търси.

Отнякъде идваше музика, която привлече вниманието й. Прекрасните звуци идваха първоначално отдалеч. Класика, изпълнена със страст. Либи се опита да отгатне композитора.

Намери Кал задрямал в каютата си. Музиката изпълваше стаята, достигаше до всички ъгли и въпреки това се чуваше някак меко, приглушено и приспивно. Усети желанието, неустоимото желание да се промъкне в леглото до него, да се прилепи до тялото му, за да може, когато той се събуди, да правят нежно и бавно любов.

Отхвърли набързо тези си мисли. Виновна бе музиката. По някакъв особен начин звученето й бе предразполагащо и еротично. Така, както усещаше целувките му. Точно сега нямаше да се поддаде на изкушението, нито щеше да пренебрегне факта, че всъщност му беше ужасно ядосана.

Въпреки това му направи една снимка, докато спеше, и почти гузно я пусна в джоба си.

Облегна се на вратата на каютата и гордо вдигна брадичка. Позата й бе предизвикателна и я изпълваше със задоволство.