Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 104

Открадна още няколко мига за себе си. Разкъса пликчето със сладките и започна да си похапва.

Естествено, не би било възможно да покаже на никого снимката, която се дооформяше в ръката й. Едната снимка щеше да отиде в капсулата на времето, но другата щеше да остане за нея. Искаше й се да беше в ролята на научния работник, който прави снимката заедно с още много, които после грижливо ще класифицира и ще приложи към подробен доклад за необикновения случай.

Случаят обаче нямаше нищо общо с науката, а много общо със сърцето. Не искаше да остане да разчита само на спомените си.

Либи пусна снимките в джоба си, преметна апарата през рамо и заслиза надолу по билото.

Когато се приближи до люка, вдигна ръка и понечи да почука. След това изпадна в буен кикот. Чука ли се на врата на космически кораб?! Почувствала се доста глупаво пред огромния блестящ кораб, тя се пресегна и потропа два пъти. Една катеричка притича пъргаво, покатери се върху дънера на падналото наблизо дърво и се вторачи в нея.

— Знам, че е странно — обърна се Либи към нея. — Ето, заповядай. — Тя хвърли половин сладка на животното, след което се захвана отново с вратата. — Хайде, Хорнблоуър отваряй. Не ме карай да стърча отвън, чувствам се като пълна идиотка.

После взе да чука, да блъска и да вика. Накрая даде воля на чувствата си и тегли един шут на люка. Причерня й от болка в пръстите на краката и се отдръпна назад. Бясна на него, тъкмо взе решение да си тръгва, когато я осени идеята, че вероятно той не я чува.

Приближи се и заоглежда корпуса за устройството, с помощта на което той бе отворил люка. Отне й около десетина минути. Когато капакът се отмести, Либи влетя вътре, готова за бой.

— Слушай ме внимателно, Хорнблоуър…

Ала него го нямаше. Притеснена, тя прокара ръка през косата си. Значи дори го нямаше в помещението, когато й се прииска да му се развика…

Охранителният щит бе вдигнат. Затова не можеше да види отвън какво става вътре, но пък пред нея се разкриваше невероятна панорамна гледка навън. Привлече я пултът за управление. Какво ли би било усещането да пилотираш нещо толкова голямо и мощно, замисли се Либи и седна на пилотското място. Разглеждаше бутоните и светлинните лампички на таблото пред себе си. Каква красота! Нищо чудно, че Кал обожаваше да лети. Дори една жена, винаги здраво стъпила на земята, би могла да си представи дивата, безгранична свобода от пътуването в космическото пространство. Сигурно различните планети се виждаха като красиви цветни топки, озарени в светлина. Блещукането на далечните звезди и отблясъците на орбиталните луни.

Харесваше и да си го представя така, сред звездите, както наскоро беше я возил на въздухопеда сред високите върхове на дърветата.

Тя огледа за последно пулта за управление, след което се зае с компютъра. Почувства се леко неудобно, огледа се, накрая се наведе напред и изрече:

— Компютър.

„В режим на действие.“

Либи се стресна и нервно преглътна усмивката си. Имаше два въпроса, които искаше да зададе, но искаше да чуе отговора само на единия. И тъй като винаги подхождаше към проблемите директно, тя вдиша, издиша и се хвърли в атака.