Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 100

— Родителите ти са страхотни.

Либи се обърна към Кал и го прегърна.

— Те също те харесаха.

Той се наведе и я целуна нежно.

— Майка ти най-вече.

— Не само тя, баща ми също те одобри.

— Ако имах една-две години на разположение, със сигурност и той щеше да ме хареса.

— Видя ли, че днес не се заяждаше с теб?

— Наистина не се заяждаше. По-скоро като че ли ми се надсмиваше. Какво смяташ да им обясниш?

— За кое?

— За това защо не съм останал тук с теб?

— Ще им кажа, че си отишъл у дома. — И тъй като тя положи огромно усилие, отговорът й успя да прозвучи съвсем небрежно. Кал едва не изруга.

— Просто ей така?

Гласът й леко потрепери, но тонът й лесно би могъл да бъде взет за коравосърдечен.

— Те не биха се ровили, ако аз самата не пожелая да им разясня нещата, а и за всички ни би било най-лесно просто да им кажа истината.

— Която е…

Явно бе твърдо решен да усложнява нещата. Либи нервно сви рамене.

— Че между нас не е потръгнало и двамата сме решили да продължим живота си поотделно, ти — твоя, а аз — моя.

— Очевидно това е най-доброто решение. Без бъркотии, без разочарования.

Тя се вбеси още повече и сви яростно юмруци в джобовете си.

— Ти да не би да имаш по-добро предложение?

— Не. Твоето е достатъчно правдоподобно. — Сега той реши да се отдръпне, ядосан достатъчно на себе си, но не и по-малко на нея. — Трябва да се върна на кораба.

— Знам. Имам намерение да сляза до града, за да купя фотоапарат и някои други неща. Ако смогна да се върна навреме, ще дойда при теб, за да видя докъде си стигнал.

— Добре. — По дяволите, как бе възможно да говори с такава лекота, след като той се разкъсваше в този момент. И преди да бе съжалил за действията си, Кал я дръпна към себе си и я целуна страстно.

Топла, яростна, с вкус на гняв и смущение, целувката се задълбочи. Либи се бореше да запази както физическото си, така и емоционалното си равновесие. Тя не можеше и нямаше да му даде това, от което той се нуждаеше. Безусловна капитулация. Кал никога не бе искал това преди, нито Либи някога си бе помислила, че ще й се наложи да се въздържа така отчаяно. Хваната в капан, тя не бе в състояние нито да даде утеха, нито да иска нещо повече, а той я завладяваше напълно.

Със силен собственически замах ръцете му преминаха през цялото й тяло, надолу, после обратно, с неотслабваща сила. Либи можеше да се възпротиви. Имаше нещо, което я плашеше, нещо, което я караше да се чувства слаба — но не разтапяща се от удоволствие, а по-скоро уязвима — и също така да губи почва под краката си. Сега вече нямаше нежност, нито усещането за неудържима страст и желание, които същият този мъж бе проявил. Вместо това целувката беше като наказание, и то брутално изтърпяно наказание.

— Кейлъб — започна тя задъхана, когато той я пусна.

— Сега ще си имаш повод за размисъл — отвърна Кал, след което рязко се извърна и излезе от стаята.

Либи беше потресена. Остана, вперила поглед във вратата след него. С трепереща ръка докосна устните си, все още изтръпнали от грубия му допир. Когато дишането и се възстанови, гневът я обзе с още по-голяма сила. Щеше да си помисли, хубавичко да си помисли. Влетя в хола и затръшна вратата след себе си. След няколко секунди изскочи отново навън и се метна в лендроувъра.