Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 101

Всичко вървеше по план. Той също беше бесен. На практика до двадесет и четири часа можеше да отпътува. Основните поправки бяха направени, калкулациите и настройките също. Корабът беше готов. Кал обаче не беше. Такава беше действителността. Тя сигурно с радост щеше да го изпрати, замисли се той, докато заваряваше процеп от вътрешната страна на корпуса с точковия си лазер. С голямо нетърпение. Сега вероятно се намираше в някой магазин в града и купуваше фотоапарат, с който да направи няколко снимки за спомен, преди да му помаха за сбогом. Кал изключи лазера и се вгледа в спойката.

Защо беше необходимо да е толкова практична точно в този момент? Защото си беше такава — практична, напомни си сам той и вдигна маската от очите си. Всъщност това беше едно от качествата й, на които се възхищаваше. Беше практична, топла, интелигентна и срамежлива. Още помнеше онзи неин поглед, когато за първи път й каза, че я желае. Зениците й се разшириха и добиха объркан израз.

Ами когато я докосна? Тялото й за миг се сгря и потръпна в ръцете му. Кожата й беше мека, невероятно мека. Проклинайки се, захвърли лазера в кутията за инструменти, а маската до него и тресна вратата след себе си.

Не вярваше, че съществува мъж в тази вселена, който можеше да устои на очите й, на кожата й или на чувствените й устни.

Това бе само едната страна на проблема, призна си той, докато кръстосваше нервно из кораба. Никой мъж не би устоял. Може би Либи преди наистина не им бе обръщала внимание. Може би бе била винаги прекалено вглъбена в своите книги, в работата си, в теориите си за социалните тенденции в развитието на човешкия род. Един ден щеше да махне очилата от носа си, да се огледа и да осъзнае, че около нея имаше мъже от плът и кръв, които се заглеждаха след нея. Мъже, готови да й дадат всякакви обещалия, помисли си Кал с отвращение. Дори и тогава, когато нямаха никакво намерение да ги спазят.

Може би наистина не осъзнаваше колко страст, колко топлина и каква сила носеше у себе си. Ала той й бе открил вече тези хоризонти. Разкрил ги бе, по дяволите. Щом като си заминеше, друг щеше да разпалва огньовете там.

Само мисълта за това го подлудяваше. Кал прокара пръсти през косата си и отчаяно си призна истината. Гневна, саморазрушителна лудост. Наистина мястото му беше в някой изолатор, за каквито спомена тя. Не можеше да понесе мисълта, че някой друг щеше да я докосва, да я целува. Да я съблича.

Той изруга, влетя в каютата си и започна със светкавична скорост да подрежда. Всъщност да хвърля разни неща насам-натам.

Държа се егоистично и непочтено. А и не му пукаше. Тъй или иначе, щеше да му се наложи да свикне с факта, че Либи щеше да продължи живота си напред и че този неин живот рано или късно щеше да включва един или повече любовници, замисли се Кал и скръцна със зъби. Някога може би и съпруг, а по-късно и деца. Трябваше да се примири. Щеше да го приеме, но проклет да беше, ако това трябваше да му харесва.