Читать «Древният враг» онлайн - страница 39

Сега, пет месеца по-късно, когато седна отзад в патрулната кола и слушаше разговора на Джейк Джонсън с шерифа Хамънд, стомахът на Горди се свиваше при мисълта какво би могъл да причини 45-калибровият куршум с кух връх на един човек. Би могъл буквално да му отнесе главата. Би могъл да размаже рамото му на парцали от плът и парченца кости. Би могъл да разкъса гръдния му кош, раздробявайки сърцето и всичко друго по пътя си. Би могъл да отнесе крак, ако порази капачката на коляното, би могъл да превърне лицето в кървава каша. А Горди Брогън, Бог да му е на помощ, бе неспособен да причини някому такива неща.

Такава беше ужасната слабост на Горди. Той знаеше, че някои люде биха казали, че неговата неспособност да застреля друго същество не е слабост, а признак на морално превъзходство. Обаче той знаеше, че това не е вярно. Понякога застрояването е морален акт. Служителите на закона даваха клетва да бранят обществото. За един полицай неспособността да застрелва (когато това е явно оправдано) бе не само слабост, но и лудост, дори може би грях.

През петте месеца, които изминаха след разстройващия епизод в магазина Донърс спорт, Горди имаше късмет. Случиха му се само няколко повиквания, при които имаше буйстващи заподозрени. И за щастие, той успяваше да ги застави да се подчинят чрез използване на юмруците или палката си — или чрез предупредителни изстрели във въздуха. Веднъж, когато изглеждаше, че не можеше да избегне стрелянето по човек, един друг офицер, Франк Отри, стреля пръв във въоръжения мъж, преди Горди да бъде изправен пред непосилната задача да натисне спусъка.

Ала сега в Сноуфилд се бе случило някакво невъобразимо насилие. И Горди много добре знаеше, че на насилието често се налага да се отвръща с насилие.

Оръжието на бедрото му се струваше страшно тежко.

Чудеше се дали наближава моментът, когато слабостта му ще излезе наяве. Чудеше се дали ще умре тази нощ — или пък дали ще причини със своята слабост ненужната смърт на някой друг.