Читать «Древният враг» онлайн - страница 38

— Джени, в случай че ми се случи нещо тази нощ…

— Нищо няма да ти се случи, мила.

— Но в случай, че наистина ми се случи нещо тази нощ — настоя Лайза, — искам да знаеш, че аз…, че аз наистина… се гордея с теб.

Джени прегърна сестра си през раменете и те се притиснаха силно една към друга.

— Сестричке, съжалявам, че не прекарахме повече време заедно през всичките тези години.

— Ти идваше у дома, когато можеше — каза Лайза. — Зная, че не ти беше лесно. Трябваше да изчета няколко десетки книги за това през какво трябва да премине един човек, за да стане доктор. Винаги съм знаела, че си много претоварена, че трябва да се безпокоиш за много неща.

Джени каза изненадана:

— И все пак трябваше да идвам по-често.

Понякога Джени не се връщаше вкъщи, понеже не можеше да понесе обвинението в очите на майка си, обвинението, което бе дори още по-силно и въздействащо, защото никога не бе изречено с думи: „Ти уби баща си, Джени; ти разби сърцето му и това го уби.“

— И мама винаги се гордееше с теб — каза Лайза и това заявление не само изненада Джени: то направо я разтърси.

— Мама винаги казваше на хората, че дъщеря й е доктор. — Лайза се усмихна, припомняйки си. — Мисля, че понякога приятелите й от бридж-клуба бяха готови да я изхвърлят, ако спомене още веднъж за твоите стипендии и добрите ти бележки.

Джени премигна.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се, съвсем сериозно.

— Но мама не…

— Какво не? — попита Лайза.

— Ами… никога ли не каза нещо за… за татко? Той почина преди дванадесет години.

— Господи. Зная. Умрял, когато съм била на две години и половина. — Лайза се намръщи. — За какво говориш?

— Искаш да кажеш, че никога не си чула мама да ме обвинява?

— За какво?

Преди Джени да успее да отвърне, гробищното спокойствие на Сноуфилд бе пометено. Всички светлини угаснаха.

Три патрулиращи коли потеглиха от Санта Майра и се насочиха към обвитите от мрака хълмове, към окъпаните в лунна светлина склонове на Сиера, към Сноуфилд, с включени червени мигащи светлини.

Колата, която шофираше Тал Уитмън, бе първата от носещата се с голяма скорост процесия, шерифът Хамънд седеше до него. Горди Брогън бе на задната седалка с още един помощник-шериф, Джейк Джонсън.

Горди беше уплашен.

Разбираше, че страхът му не се вижда и бе благодарен за това. В действителност той приличаше на човек, който не знае що е страх. Беше висок, с едри кости и мускулест. Ръцете му бяха силни и дълги като ръцете на професионален баскетболист; изглеждаше способен да направи на пух и прах всеки, който го ядоса. Знаеше, че лицето му е доста привлекателно; жените му го бяха казвали. Но беше сурово лице, тъмно. Устните му бяха тънки и придаваха на устата му жесток вид. Джейк Джонсън бе изразил това най-точно: „Горди, когато се намръщиш, приличаш на човек, който яде живи пилета на закуска.“

Но въпреки страшния си вид, Горди Брогън бе изплашен. И не перспективите за заразяване или отравяне бяха поводът за страха на Горди. Шерифът бе казал, че има признаци хората в Сноуфилд да са убити не от бацили или токсични вещества, а от други хора. Горди се плашеше, че може да се наложи да използва пистолета си за пръв път откакто бе станал помощник-шериф преди година и половина; плашеше се да не се наложи да застреля някого — независимо дали за да спаси собствения си живот, този на друг полицай или на някоя жертва. Не смяташе, че може да направи това. Преди пет месеца Горди бе открил в себе си опасна слабост, когато се отзова на едно спешно обаждане от магазина Донърс спортс. Един недоволен бивш служител, як мъж на име Лео Сайпс, се върнал в магазина две седмици след като бил уволнен, набил управителя и счупил ръката на служителя, който заел неговото място. Когато Горди пристигна на мястото, Лео Сайпс — огромен, тъп и пиян — вече трошеше и цепеше с една дърварска брадва цялата стока. Горди не успя да го убеди да се предаде. Когато Сайпс се нахвърли върху него, размахвайки брадвата, Горди извади револвера си. И тогава разбра, че не може да го използва. Пръстът на спусъка стана крехък и неогъваем като лед. Трябваше да остави револвера и да рискува физически сблъсък със Сайпс. Някак си успя да му отнеме брадвата.