Читать «Древният враг» онлайн - страница 33
Дийн Кунц
Кейл издържа погледа на Брайс и каза:
— Когато видях Дани да лежи на пода… не можех да повярвам, че е… мъртъв. Вдигнах го… мислех да го заведа в болницата… По-късно, след като застрелях Джоана, погледнах надолу и видях, че целият съм в… кръвта на Дани. Бях застрелял жена си, но изведнъж осъзнах, че може да изглежда като че съм убил също така и собствения си син.
— В ръката на съпругата ви имаше касапски нож — каза Брайс. — И върху нея навсякъде имаше от кръвта на Дани. И вие трябва да сте мислили, че съдебният следовател ще открие РСР във вените й.
— Сега разбирам това — каза Кейл, вадейки носна кърпа от джоба си и бършейки очите си. — Но тогава бях уплашен да не ме обвинят в нещо, което не съм направил.
Думата „психопат“ не бе най-подходящата за Флетчър Кейл, реши Брайс. Не беше луд. Нито бе социопат, съвсем не. Нямаше точна дума, която да го характеризира точно. Обаче едно добро ченге можеше да разпознае този тип и да види потенциала за криминална дейност и може би склонността към брутално насилие. Има определен вид мъже, които са много жизнени и обичат действието, мъже с прекалено много кух чар, чиито дрехи са по-скъпи отколкото могат да си позволят, които нямат ни една книга у дома (както Кейл), които нямат определено мнение за политика, изкуство, икономика или по какъвто и да е съществен въпрос, които не са вярващи, освен когато ги връхлети нещастие и искат да впечатлят някого със своето благочестие (както Кейл, който не принадлежи към никоя религия, а сега чете Библията в килията си най-малко четири часа дневно), които имат атлетично телосложение, но изглежда се отвращават от всяко занимание, което е здравословно като физическо упражнение, които прекарват свободното си време в барове и коктейлни заведения, които мамят жените си по навик (както Кейл, според всички сведения), които са импулсивни, непостоянни и винаги закъсняват за уречени срещи (като Кейл), чиито цели са или смътни, или нереални („Флетчър Кейл? Той е един мечтател.“), които често превишават банковия си кредит или лъжат за пари, които лесно взимат пари назаем и бавно ги връщат, които преувеличават, които знаят, че някой ден ще станат богати, но нямат определен план за спечелването на това богатство, които никога не се съмняват и не мислят за следващата година, които се тревожат само за себе си и само когато е твърде късно. Имаше такива хора, такъв тип мъже и Флетчър Кейл бе първокласен екземпляр от въпросния животински вид.
Брайс бе виждал и други като него. Очите им бяха винаги безизразни; в тях не можеше да се види нищо. Лицата им изразяваха чувства според случая, макар и всеки израз да бе пресилен. Когато изразяваха загриженост към всеки друг освен себе си, лицемерието им бе очевидно. Не бяха обременени с разкаяние, морал, любов или съпричастие. Често водеха живот на приемлива разруха, съсипвайки и огорчавайки онези, които ги обичаха, разтърсвайки живота на приятелите си, които им вярваха и се уповаваха на тях, мамейки доверието, но никога не прекрачваха чертата на откритото престъпно поведение. От време на време обаче някой такъв мъж отиваше по-далече. И понеже бе от хората, които никога не правят нещата наполовина, винаги отиваше много, прекалено далече.