Читать «Древният враг» онлайн - страница 31

— Не ми харесва идеята да се върнем обратно след като веднъж излезем — каза разтревожено Лайза.

— На мен също. Но трябва да действаме отговорно. Да тръгваме — каза Джени, обръщайки се към отворения прозорец, през който бяха влезли.

Телефонът иззвъня.

Сепната, Джени се обърна към пронизващия звук. Телефонът стоеше на една и съща масичка с радиопредавателя.

Отново иззвъня.

Тя вдигна слушалката.

— Ало?

Този, който се обаждаше, не отвърна.

— Ало?

Ледена тишина.

Ръката на Джени здраво стисна слушалката.

Някой напрегнато слушаше, оставайки напълно безшумен и очаквайки тя да заговори. Тя твърдо бе решила да не му достави това удоволствие. Само притискаше слушалката до ухото си, напрягайки се да чуе нещо каквото и да е, дори нищо повече от слабите приливи и отливи на дишането му. Той не издаваше никакъв шум, но все пак тя го усещаше, от другата страна на линията — присъствието, което усети, когато вдигна слушалката в къщата на Сантини и в службата на шерифа.

Стоейки в барикадираната стая, в тази притихнала къща, където Смъртта се бе промъкнала с невероятна потайност, Джени Пейдж усещаше как в самата нея се извършва странна промяна. Беше добре образована жена, със здрав разум и логика, не бе никак суеверна. Досега се бе опитвала да разреши проблемите в Сноуфилд, с използване на инструментите на разума и логиката. Но за пръв път в живота й те й бяха изневерили. Сега дълбоко в мозъка й нещо… се раздвижи, сякаш невероятно тежък железен капак се отваряше към тъмните дебри на подсъзнанието й. В тази бездна, в древните отделения на ума й, лежаха множество примитивни усещания и възприятия, суеверни страхове, които бяха нови за нея. Буквално на нивото на корените на паметта, складирани в гените, тя чувстваше какво става в Сноуфилд. Знанието беше вътре в нея; обаче то беше така чуждо, така изначално нелогично, че тя му се съпротивляваше, бореше се с всички сили да потисне суеверния ужас, който се зараждаше вътре в душата й.

Стиснала здраво слушалката, тя слушаше беззвучното присъствие на другия край на връзката и спореше със самата себе си:

— Това не е човек, това е нещо.

— Глупости.

— Не е човешко същество, но се усеща.

— Започваш да ставаш истерична.

— Неизразимо злобно; съвършено, изключително зло.

— Стига, престани!

Искаше й се да затръшне слушалката, но не можеше. Нещото от другата страна я бе омагьосало. Лайза се доближи до нея.

— Какво има? Какво става?

Трепереща, мокра от пот, чувстваща се просто смразена от отвратителното присъствие, Джени понечи да отлепи слушалката от ухото си, когато чу съскане и прещракване — и след това свободен сигнал.

За момент, вцепенена, не можеше да реагира.

После, със стон, натисна бутона на нулата.

Имаше сигнал по линията. Чудесен, приятен, успокояващ звук.

— Централа.

— Централа, спешен случай — каза Джени. — Трябва да се свържа със службата на окръжния шериф в Санта Майра.

9

ЗОВ ЗА ПОМОЩ

— Пералня ли? — попита Кейл. — Каква пералня?

Брайс забеляза, че Кейл е неприятно изненадан от въпроса и само се преструва, че не разбира.

— Шерифе, накъде биеш? — попита Боб Робин.