Читать «Древният враг» онлайн - страница 13

— Но ако си прихванала някой вирус от госпожа Бек, можеш да инфектираш семейство Сантини. Ти самата го каза.

— Да, но те може да умират от нещото, което уби Хилда. Тогава какво? Може да се нуждаят от медицинска помощ.

— Не смятам, че е зараза — каза Лайза мрачно, като ехо на собствените мисли на Джени. — Може да е нещо по-лошо.

— Какво може да е по-лошо?

— Не зная. Но… аз го усещам. Нещо по-лошо.

Вятърът отново се засили и разклати храстите до верандата.

— Добре — каза Джени. — Ти чакай тук докато огледам…

— Не — бързо отвърна Лайза. — Ако влезеш, аз идвам с теб.

— Скъпа, нали няма да се нахвърляш върху мен, ако…

— Идвам — настоя момичето, пускайки ръката на Джени. — Хайде да свършваме с това.

Те влязоха в къщата.

Спирайки във фоайето, Джени надникна през отворената врата вляво.

— Винс?

Две лампи хвърляха топла златиста светлина до всеки ъгъл на кабинета на Винс, но стаята бе празна.

— Енджи? Винс? Има ли някой?

Никакъв звук не смути неестествената тишина, въпреки че тъмнината сама по себе си изглеждаше напрегната, дебнеща — сякаш бе огромно приклекнало животно.

Отдясно на Джени, всекидневната бе обгърната в плътни сенки, сякаш изтъкани от черно платно. В далечния край няколко лъча светлина проникваха от затворената врата към трапезарията, но тази оскъдна светлина не можеше да разсее мрака.

Джени напипа ключа и светна лампите, разбулвайки празната стая.

— Видя ли — каза Лайза, — няма никой.

— Да проверим в трапезарията.

Те прекосиха всекидневната, която бе обзаведена с удобни бежови канапета и елегантни смарагдово-зелени кресла с облегалки за главата в стил Кралица Ана. Стереоуредбата бе поставена в ъгъла на една секция и почти не се забелязваше. Оттам идваше музиката; Сантини бяха излезли, без да я спрат.

В края на стаята Джени отвори двойната врата, която леко изскърца.

В трапезарията също нямаше никой, но полилеят разкри странна сцена. Масата бе подредена за ранната неделна вечеря: четири подложки за сервиране; четири чисти чинии; четири съответни чинии за салата, три от тях блестящо чисти, в четвъртата бе сипана салата; четири комплекта плоски чинии от алпака, четири чаши — две пълни с мляко, една с вода и една с кехлибарена течност, навярно ябълков сок. Разтопени кубчета лед плуваха във водата и ябълковия сок. По средата на масата бяха чиниите за сервиране: купа със салата, поднос с шунка, задушени картофи в стъклена тенджера и голяма чиния моркови с грах. Освен салатата, от която бе взето една порция, другите блюда не бяха докосвани. Шунката бе изстинала. Изпечената коричка с настърган кашкавал на картофите не бе начупена и когато Джени сложи ръка на стъклената тенджера, откри, че е още топла. Храната бе сервирана преди не повече от час, може би преди тридесет минути.

— Изглежда са излезли много бързо — рече Лайза.

Мръщейки се, Джени каза:

— Сякаш са били измъкнати против волята им. Имаше няколко обезпокояващи подробности. Като преобърнатият стол, паднал на една страна на няколко стъпки от масата. Другите столове бяха на място, но до един от тях на пода бе паднала лъжица за сервиране и вилица с два остри върха за месо. На пода в края на стаята имаше салфетка, сякаш някой я бе захвърлил там. На масата солницата също бе преобърната.