Читать «Кюрдският кръст» онлайн - страница 26

— Изчезвайте бързо в тъмната гора и тичайте към нашия бивак! — повелих. — Не се грижете за мен! Аз ще прикривам отстъплението. Няма да ми се случи нищо.

Те се подчиниха. Хюсеин Иса не можеше да върви и трябваше да бъде носен от неговия баща. Да следя как ще бъде изнесен, не ми беше възможно, тъй като мир махмалли бяха близо. За щастие нямаха пушки със себе си. Насочих своята към тях и им заповядах да спрат. Когато въпреки това продължиха да търчат насам, дадох три изстрела по три крака. Улучените се строполиха, останалите спряха, всички зареваха от ярост.

Приятно ми бе, че спряха, понеже не можех да виждам с дясното око и трябваше да стрелям от лявата страна.

После се изтеглих през дупката, без да се осмелят да ме последват.

Сега вече две страни от ограждението горяха буйно. В гората, докъдето стигаше сиянието на огъня, бе светло като ден. Понеже вече нямаше защо да се опасявам от враговете, не направих обиколка, а се затичах надолу към реката и после нагоре по откоса, където беше още по-светло отколкото в долината. При входа на бивака скочих на Халеф и тримата спасени.

Мир юсуфи стояха прави, вперили взор в огъня, който не можеха да си обяснят. Юсуф Али мина през тях със сина си на ръце, без да обърне внимание на техните въпроси. Халеф беше разказал на исполина, че племето му не е пожелало да участва в спасението. Аз го последвах с жена му. На Халеф сърцето обаче не можеше да изтрае. Той спря да разкаже на мир юсуфи какво се е случило.

Отидохме в колибата на Юсуф Али. Веднага бяха запалени две маслени лампи, за да прегледам състоянието на неговия син. За щастие той не беше висял дълго на кръста и мускулите и сухожилията му бяха здрави. Вярно, изпитваше силни болки и се чувстваше като разбит, но някакво опасно нараняване не можах да открия.

Що се отнася до мен, аз се уплаших от самия себе си, когато се погледнах в един съд с вода — послужи ми за огледало. Око и нос образуваха една синьо-червена хълмиста верига в лицето ми, но не се съмнявах, че със студени компреси и спокойствие отокът ще спадне. Юсуф Али още не беше ми се извинил. Сега ме помоли за прошка по такъв начин, че след вътрешното обръщане във вяра с двойно удоволствие му простих «мръсния удар».

Когато Халеф дойде, Фатима Мариях излезе да раздуха огъня и допече овена. Така злощастно прекъснатата вечеря сега се превърна в празничен пир. Уредихме си го в къщата, понеже се сърдехме на мир махмалли. Не пуснахме никого.

След храна Хюсеин Иса трябваше да спи. Ние останалите още дълго останахме будни, обсъждайки събитието. После им разказах за Юсуф — дърводелеца, за Мариях — светата Дева, и за Иса — Сина Божи. Разказах за смъртта, възкресението и възнесението на Спасителя и го правех, както се приказва на деца, съобразявайки се с духовните сили на тези хора.