Читать «Кюрдският кръст» онлайн - страница 27

Такива часове са святи. Моите слушатели ме следяха с такова благоговение, каквото можех само да желая. Мисля, че никой мисионер не е имал по-добър успех от моя сега. Юсуф Али буквално се смяташе за дърводелеца Йосиф и беше горд, че е баща на един толкова благочестив и дори разпнат християнин. Той прояви твърда решимост да отиде с Хюсеин Иса в Мосул и накрая извика въодушевен:

— Господарю, днешният ден навеки ме смрази с Мохамед. Аз ще стана християнин и за мен ще бъде голямо щастие да видя сина си свещеник.

Фатима Мариях се хвърли на врата му и го целуна пред очите ни. Нейният син още отпреди й беше разказвал за страдалната майка и това се бе съхранило трайно в нейната памет. От всичките свети личности, за които им разправих, редом със Спасителя тя най-дълбоко в сърцето си беше сключила «Mater dolorosa». Целуна ми, плачейки, ръцете и каза:

— Днес добих представа какво е изтърпяла страдалната майка. Светата Дева отпрати болките от мен. На нея единствено трябва моят син да принадлежи, а аз ще бъда негова и значи също нейна слугиня. Това е моят обет и аз ще го спазя.

На разсъмване трябваше все пак да си легнем да поспим. Когато се събудихме по обяд, Хюсеин Иса се чувстваше много по-добре, а моето лице беше придобило по-улегнал, жълтеникав цвят. Окото вече надничаше, макар и безсилно, от отока — приблизително като дребна стафида от хубаво втасал английски коледен пудинг.

Тъй като вече бе невъзможно да тръгнем, то трябваше да се съгласим на една уговорка с мир юсуфи. Халеф остана с храбрия гавазин като гост при малкоегунд, а аз — при Юсуф Али, на когото малкоегунд трябваше да доставя ястията. Кюрдите бяха безкрайно горди с нас. Двама смелчаци бяха измъкнали трима пленници сред триста врагове. На това отгоре гората продължи още два дни назад да гори. Мир махмалли бяха изгубили много животни, лятното им обиталище беше разрушено от огъня и понеже трябваше да си потърсят друго, за дълго време отпадаха като грижа на мир юсуфи. Последните ни държаха голяма благодарност и те по свой начин ни я принасяха честно.

Моето оздравяване напредваше по-бързо от това на Хюсеин Иса. Когато на мен окото възприе отново прежния си вид и носът ми спадна до първоначалната си красота, той все още чувстваше голяма отмалялост в крайниците. Трябваше да остане по-дълго от мен. Твърдо бе решено, че ще вземе родителите си, и аз го помолих да предаде при тази възможност моя дързък гавазин в Керкук. Касем много се зарадва, тъй като бе изгубил всяко желание да язди по-нататък с човек, който подхваща бой с дузина и повече кюрди и сетне пали техните къщи, огради и гори. Той получи от мен бакшиш, от който беше далеч по-доволен отколкото от мен самия.

Заради пълното оздравяване на моето око и напредналото годишно време трябваше да се откажа от ездата си до езерото Урмия. Сега смятах да яздя нагоре покрай Горна Заб и през планините Тура Гхара отново да се върна при Бююкзаб.

Най-сетне една сутрин потеглихме с Халеф. Всички мир юсуфи ни придружиха на известно разстояние. Когато си вземахме сбогом, Фатима Мариях ми целуна през плач ръцете и помоли: