Читать «Кюрдският кръст» онлайн - страница 24

— Мир махмалли ще го пречукат, преди да тръгнат насам.

— Аз ще им попреча с карабината си.

— От тази страна ли ще бъдеш?

— Ще бъда отсреща в прохода, който прорязахме. За да се разгори пожарът в подходящия миг, аз трябва да отида отсреща с карабината, а ти да останеш тук. Ще запалиш сухите клони веднага щом чуеш три пъти да излайва чакал. Ще имаш грижата да лумне бързо и да не може да бъде изгасен. После пристигаш при мен.

— Ще подклада няколко огнища — три… четири… пет.

— Ето ти кибрит, а сега ела!

Слязохме. Аз си съблякох сетрето, навих го на руло и го намотах плътно около врата си. Халеф си извади ножа. Малко след това чухме отляво пъхтене.

— Внимавай… идва едно! — предупредих хаджията, който застана трескаво зад мен.

Горящите в бивака огньове хвърляха слабо сияние насам, така че можеше да се различи едно животно с необикновения ръст на хрътка от кюрдска порода. Пъхтенето бързо приближаваше. Кучето пристигаше в галоп. Видя ме, спря за миг и се изстреля с мощен скок към гърдите ми, без звук да издаде. В същия миг аз разперих ръце, приведох се напред, за да не бъда съборен от животното, и точно когато поиска да ме захапе, обгърнах врата му. Зъбите му се впиха в навитото сетре, но не можаха да ме наранят. Аз от своя страна притиснах врата и главата му към гърдите си с такава сила, че дъхът му секна и тялото се отпусна вяло.

— Мушкай сега, Халеф!

Хаджията заби ножа четири-пет пъти в ребрата на животното. Аз пуснах кучето и то остана неподвижно.

— Хамдулиллах, успяхме! — отдъхна облекчено Халеф. — Не го считах за възможно, сихди. Ако другите…

— Тихо! — прекъснах аз словоизлиянията му. — Пак идва едно, този път отдясно.

Обърнахме се в тази посока. Второто куче беше обработено по същия начин, с единствената разлика, че когато му приклещих врата, в смъртния си страх ми одраска с ноктите на задните лапи бедрата. Едва след по-дълго време се появи третото, последното животно, което беше обезвредено като първото, без да ме нарани. Сега помогнах малко на Халеф да събере горивен материал, за да подкладе няколко огнища и огънят да може бързо да се разпространи. После побързах с карабината си към отсрещната страна на кюрдския бивак. Пропълзях там в направения от нас проход и сега разпятието бе пред мен.

Иса, който бе трябвало да стане светлина на исляма, висеше на набързо изготвения кръст, но не прикован болезнено с пирони като Спасителя, а вързан с ремъци. Въпреки това лицето му беше разкривено от болки, а мускулите потръпваха в спазми. Родителите му умишлено бяха вързани към стеблото на шан фъстъка с лице един към друг. Ръцете от лактите надолу бяха свободни, така че можеха да се докосват, но не и да си помогнат.

Много кюрди се бяха преситили да гледат и се бяха отдалечили. Други образуваха полукръг от другата страна на дървото и се наслаждаваха на картината, която измъчваните представляваха. А те не се държаха тихо. Подхвърляха си думи на утеха и надежда, злорадо осмивани от зяпачите.