Читать «Кюрдският кръст» онлайн - страница 21

— По-напред трябва да идем дотам, влизането после — отговорих аз.

Плъзнахме се от нашия явор, аз си взех карабината и се запромъквахме покрай ограждението — зад първия ъгъл, край другата стена, следващия ъгъл и отвъд, докато стигнахме мястото, над което ширеше върхари растящият вътре шан фъстък.

Чувахме как кюрдите вдигат дандания от другата страна на ограждението, но не можехме да ги видим. Някога тук, извън бивака, сигурно също е имало поляна, по която сега, наистина, отново растяха дървета, но те бяха толкова тънкостеблени и ниски, че дори и да искахме да се качим, нямаше да са ни от полза. Тук имаше само един път, а именно през ограждението. За тази цел трябваше да го изследваме.

Стеблата бяха наслагани заедно с короните както отсреща при мир юсуфи. Тъй като през дънерите нямаше как да минем, трябваше да потърсим някое място при върхарите. Щастието ни се усмихна. Точно между нас и шан фъстъка имаше една немного гъста корона на топола хаур, сиреч дърво, чиято мека дървесина не бе в състояние да устои на нашите ножове. Освободих се отново от карабината. После застанахме на колене, извадихме ножовете и започнахме да прерязваме клони и вейки по такъв начин, че се отваряше един около метър широк и малко повече от метър висок тунел.

След четвърт час бяхме напреднали толкова, че ако не искахме да бъдем открити, трябваше да оставим останалите клони. Но бяхме отстранявали не само съответната част от тополовия връх, а и всичкия буренак, с който бе гъсто обрасъл. Благодарение на нашата работа сега можехме не само да виждаме, но и да слушаме. За виждане всъщност за себе си не би трябвало да говоря, тъй като компресът беше пак изсъхнал. Болката в раненото око беше направо непоносима и засягаше по такъв начин и здравото око, че трябваше да го държа повече затворено отколкото отворено.

Шан фъстъкът беше отдалечен от нас на може би двайсетина метра. От другата страна бе застанал кюрдският «народ». Отсам стоеше отпратеният днес от нас Шир Селеки с още четирима мъже, които съставяха неговия «таен съвет». «Народът» сега се беше умълчал, но толкова по-високо говореха «съветниците». Те, изглежда, се бяха събрали да решават съдбата на пленника.

Тъкмо се бяхме натъкмили за подслушване и чухме Шир Селеки да казва:

— Хюсеин Иса се гордее със своето покръстване и се обявява за Салиб Иса ^[18]. Той признава, че познава чуждоземния ефенди, който простреля нашите кучета, нашите коне и дори нашите воини. Освен това той е проклет шиит и син на мир юсуфи, чиято кръв трябва ние да пием. И накрая нарича жената, виновна за днешните ни загуби, своя майка. Мир юсуфи трябва да умре и понеже толкова високо почита Салиб Иса, ще вкуси неговата сладост и ще свърши на кръста. Който има нещо против, да се обади!

Мир махмалли се обадиха, но не против, а приветстваха с ликуване това нечовешко предложение.

— Да го качим на кръста! Направете кръст! Да бъде разпнат! — завикаха радостно един през друг неколкостотин гласа.

— Няма защо да правим! — надвика ги предводителят. — Един здрав кол напречно на ствола, при който стои, и кръстът е готов.