Читать «Кюрдският кръст» онлайн - страница 20

Сега трябваше да бъдем по-предпазливи, но Халеф не ми създаваше проблеми, тъй като от предишните ни странствания сравнително добре беше усвоил от мен промъкването. Придържаше се непосредствено зад мен и въпреки това трябваше да ме помоли да стъпвам малко по-шумно, понеже не можел да чува крачките ми. Така се изкачвахме, драпахме и се катерехме ту прави, ту на четири крака — според промяната в терена. Дали спазвахме в тая тъмница посоката, беше съмнително. Носът също трябваше да ни бъде водач, следвайки миризмата от дима на огньовете. За съжаление, моят беше доста неразположен. В следствие на юмручния удар от минута на минута той подпухваше все повече и хич не искаше да се сети, че неговото добре обмислено призвание е да може да отличава миризмата на овесени ядки от уханието на цвят резеда. В това отношение трябваше да се осланям на носа на Халеф, който най-сетне ми доложи, че подушил дим и мирисът с всяка измината крачка се усилвал. Значи приближавахме целта.

Бяхме на път от може би половин час, когато пристигнахме.

Стояхме пред «рамката» от дървета, зад която се намираше поляната.

Как да минем през нея?

— Ще се вмъкваме ли, сихди? — попита Халеф.

— Първо ни предстои качване — обясних аз. — След като видим как стоят нещата, ще знаем и как да продължим.

Стояхме до един явор, чиято височина далеч надвишаваше тази на ограждението. Аз се освободих от неудобната карабина и после започнахме да се катерим. Отгоре можехме да виждаме целия бивак. Той беше по-голям от онзи на мир юсуфи, но имаше същото устройство. Вдясно от нас, покрай едната страна, лежеше добитъкът. Там също имаше трънена порта. По протежение на страната пред нас и тази отляво се намираха къщите с колибите. Четвъртата, срещуположната, беше свободна, изключвайки един строен, високостеблен шан фъстък, растящ до оградата. По средата на широкия мегдан се виждаха летни къщи и колиби. Пространството около шан фъстъка явно бе отредено за «народно събрание». Мир махмалли стояха там — мъже, жени и деца, някъде към триста човека, и вдигаха оглушителна врява. Пронизваше ми ушите, които милият татко Юсуф Али за щастие не беше отпорил. За кого се отнасяше гюрултията, не бе трудно да разберем, тъй като нашият клет Хюсеин Иса беше здраво вързан за стеблото на дървото.

— Ей го къде е — каза хаджията. — Как ще влезем и как ще го освободим и измъкнем само двамата изсред толкова много народ, сихди?