Читать «Изчезнал безследно» онлайн - страница 4

— Пастух, чуваш ли ме? — разнесе се гласът на Артиста. — Тръгват. Джипът тръгва. Нещо им предадоха.

— Към затвора ли?

— Не. Към гарата. Нашите действия?

— Чакайте.

— Той е отцепил направо през хълмовете — сети се Мухата. — Тия двамата вървят след него. А ония с джипа ще го прехванат на излизане.

— Вземи Боцмана и Артиста и пердашете след джипа — заповядах. — Тия аз ще ги спра.

— Те имат пищови — възрази Мухата. — А ти не. Обаче аз имам законен пищов.

Той дръпна затвора на служебния си Иж-71, а по-просто казано — леко модернизиран ПМ, за който имаше разрешително като съсобственик на частната детективско-охранителна фирма „МХ плюс“, изскочи от колата и се устреми към хълмовете. Аз настъпих газта. Артиста и Боцмана вече бяха излезли от елшака и чакаха. След осем километра видяхме джипа. Бяха го зарязали край шосето до пътеката, която водеше към едно дере.

Тук мурманските братоци имаха явно предимство пред нас. Те познаваха местността. А ние имахме само карта. На нея не бяха отбелязани никакви пътеки сред хълмовете. Между джипа и мястото, където бяха зарязали нивата, имаше три километра по пряка линия. С оглед на релефа — около четири. Съдейки по завоя на пътя, клиентът можеше да икономиса около десет километра. Но ненапразно е казано: „Ако заобикаляш три версти, напряко ще са шест.“

Заповядах на Артиста да замаскира жигулата, да наблюдава джипа и да държи връзка с нас, после двамата с Боцмана задълбахме в дерето. Боцмана имаше ижевски „Макаров“, същия като на Мухата, с разрешително, аз нямах нищо. Затова вървях отпред, а Боцмана ме подсигуряваше. Разчитахме, че ония двамата от джипа не очакват никаква опасност откъм тила си. Най–вероятно ще залегнат от двете страни на пътеката и ще изчакат клиента.

Така и се оказа. Издаде ги една сврака. Тя прелиташе от дърво на дърво и така крещеше, че единият не издържа и взе да я замеря с камъни. Това го издаде като градски жител, неумеещ да води бойни действия в горски условия. Той се беше настанил с калашника между два огромни, обрасли с мъх камъка, изложил пред погледите ни могъщия си гръб и бръснатия тил като на младо биче. Вторият се беше замаскирал по-добре сред един лещак, оттам стърчаха само краката му в островърхи каубойски ботуши с високи токове. Съответно се разпределихме и ние. Аз поех бичето, а Боцмана — каубоя.

Мина половин час. Нищо не се случваше. Още половин час. Тишина. Вече започвах да се тревожа за Мухата, когато оживя радиостанцията ми, включена на приемане.

— Нещо не разбирам — озадачено съобщи Мухата.

— Кой ме чува?

— Аз те чувам — отвърна Артиста. — Какво има при теб?

— Той го е ликвидирал.

— Не може ли да се изразяваш по-точно? Кой кого е ликвидирал?

— Нашият клиент. Шофьора на нивата. Нищо не разбирам. Потекла му е само малко кръв от носа. И толкова.

— Може би е жив?

— Според теб не мога ли да различа жив от мъртъв?! — озъби се Мухата.

— А как ги различаваш? — поинтересува се Артиста.

— Той мълчи.