Читать «Изчезнал безследно» онлайн - страница 2

Шофьорът на нивата не беше извадил късмет с ръста, но се държеше нахално, дори агресивно. Така се държат хора, които крият под якето си някаква цев. Партньорът му също имаше.

Двама други чакаха в малък син джип „Сузуки Самурай“ на седем километра от затвора. Тези бяха по-сериозно въоръжени, най–малко с калашници. По поведението на човека винаги може да се определи огневата му мощ. Човек с пистолет се държи с една степен по-уверено от някой с нож. А човекът, въоръжен с автомат, изглежда до някой с ТТ или „Макаров“ като олимпийски медалист до първоразрядник.

Те бяха избрали пусто и удобно за засада място. Пътят тук правеше завой, заобикаляйки няколко невисоки хълмчета, врязващи се в езерото. Бяха спрели джипа така, че да може да потеглят рязко и да преградят пътя. От едната им страна беше езерото, от другата почти до канавката растеше гъст елшак, който идеално ставаше да скриеш в него труп.

Хубаво място. Имаше само един недостатък: това, че беше удобно за засада. По тази причина аз никога не бих организирал тук засада. Но тези мурмански мутри не допускаха дори мисълта, че някой може да им попречи. Те дори не претърсиха елшака. Това даде възможност на Артиста и Боцмана да се промъкнат до джипа на разстояние за петсекунден скок. Вече три часа те лежаха на влажната земя и миришеха гниещите листа и тръпчивата миналогодишна хвойна.

И ето най-накрая той излезе.

Чакахме появата му от три дни. Аз седях в старото жигули, което наехме за седмица с пълномощно от един човек в Мурманск, Мухата се шляеше из пазарчето. Легендата ни беше проста: чакаме един авер, когото трябва да пуснат от пандиза. Ако ни попитаха кого, можеше да отговорим. Но никой не ни питаше. Свикнали бяха. Край затвора винаги някой някого чака.

За това време успях да се нагледам как се държат хората в първите минути на свободата. Едни палеха цигара веднага, още до вратата, привиквайки, адаптирайки се към това, че този слънчев ден с пламтяща шума, със спокойната повърхност на езерата, с проблясващите във въздуха паяжини им принадлежи изцяло, докрай. Други бързаха да пресекат моста, озъртайки се страхливо, сякаш се бояха, че отзад ще се чуе вик „Стой!“. А един си хвърли каскета на земята и изтропа як танц с падане на колене. След като стигна до пазарчето, той моментално се накърка и вече втори ден се търкаляше в храстите, излизайки оттам само за да вземе още едно шише и да го излочи направо от гърлото.