Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 6

Лейтън тръгна по посока на вятъра. Изскочил до кръста от гъсталака, той уверено използваше дългите си и силни ръце. Харп го последва, отстъпил както винаги… Гавинг изпръхтя и тръгна подире им.

Беше уморително. Харп явно се измъчваше. Страдаше, въпреки сандали-котки на краката си. Умен и словоохотлив, единственият недостатък на Харп беше, че е джудже. Възлестото му тяло приличаше на буре, мускулестите ръце и крака бяха къси, а пръстите на краката служеха само за украшение. Нямаше и два метра височина. Образования веднъж беше казал на Гавинг: „Харп прилича на картините на Основателите в корабния дневник. Някога всички сме изглеждали така.“

— Като пораснеш, ще ти дам едни котки и на теб! — ухили се задъхано Харп.

Върху лицето на Лейтън се появи надменна усмивка. Замълча и забърза напред. Нямаше какво да каже. Сандали-котки само биха пречили на дългите хващателни пръсти на краката му.

През нощта светлината намаляваше наполовина. Виждаше се по-лесно, тъй като слънцето осветяваше другата страна на Вой. Дънерът представляваше огромна кафява стена с обиколка три километра. Гавинг погледна нагоре и се разочарова от това, че почти стояха на място. След това продължи с наведена към вятъра глава, като се захващаше и издърпваше през зеления памук.

Спря го острият вик на Лейтън:

— Вечеря!

Вятърът носеше трепкащо черно петно.

— Не мога да определя какво е… — промърмори Лейтън.

— Опитва се да избегне сблъсъка — отбеляза Харп. — Изглежда доста голямо.

— Ще го отнесе към другата страна. Хайде!

Залазиха по-бързо. Трепкащото петно идваше все по-близо. Беше дълго, тясно и се движеше с опашката напред. Очертанията на голяма полупрозрачна перка се размазваха от бързите движения, с чиято помощ съществото се опитваше да избегне сблъсъка със ствола. Продълговатото му тяло бавно се въртеше.

Появи се и главата. Зад дълъг и здрав клюн светеха две огромни очи, разположени под ъгъл от сто и двадесет градуса.

— Птица-сабя — промълви Харп и спря.

— За Бога, Харп, какво правиш? — изкрещя Лейтън.

— Никой нормален човек не би се занимавал с птица-сабя!

— Все пак е месо! — изръмжа Лейтън. — И вероятно също умира от глад, щом е стигнала чак до тук!

— Кой казва такова нещо? Образования? Образования знае само разни теории, но на него не му се налага да ловува.

Бавното въртене на птицата-сабя даде възможност да видят това, което трябваше да бъде третото й око. Но на негово място имаше само една голяма мъхнато-зелена ивица с неправилна форма.

— Мъх! — извика Лейтън. — Наранила си е главата и се е инфектирала с мъх. Птицата е ранена, Харп!

— Това не е ранена пуйка, момче. Това е ранена птица-сабя.

Лейтън беше наполовина по-кльощав от Харп, но имаше предимството да е син на Председателя. Не се подчиняваше лесно. Стисна с дългите си силни пръсти рамото на Харп и извика:

— Ще я изпуснем, ако стоим тук и спорим! Аз викам да й скачаме, при това веднага!