Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 140

— Вече си Учен — рече Клейв. — Ще можеш ли да ни закараш до Дървото Лондон?

Лори поклати глава, обзета от неудържими конвулсии. Миния донесе последното пончо и я загърна, уви около главата и гърлото й ивици плат.

— Изтичането се прекрати — преглътна с усилие Лори. — Ако поддържаме висока влажност на въздуха, ще ожадняваме по-бавно… Джефър, моля те да се оправяш сам за известно време… Студено ми е, уморена съм, не съм на себе си. Не мога да вземам решения…

Не бяха хора.

Кенди ги наблюдаваше търпеливо. Понижиха температурата твърде много и той се канеше да я коригира, когато изведнъж се сети, че при ниска температура изтичането на въздуха става по-бавно.

Сигурно са съхранили нещо от старите знания. Но студът също ще ги убие. Забеляза как най-странните се скупчиха на топка и зачакаха смъртта си.

Според медицинските сензори на КАРМ имаше един труп и дванадесет живи граждани, никой от които не беше съвсем наред. На един дори липсваха краката… Израждането на гените в Мъгливия пръстен би могло да се дължи и на кръвосмешение. Следи от шарка липсваха, нямаше признаци за други сериозни заболявания. Добре. Атмосферата на самата „Дисциплина“ беше напълно стерилна, в нея липсваха паразити или бактерии, които биха могли да се адаптират и впоследствие да унищожат човечеството.

Прекомерно високият ръст, издължените шии и уродливо дългите пръсти на ръцете и краката с положителност са следствие на еволюцията и адаптацията към условията на безтегловност.

Кенди съзнаваше, че ще има проблем с приобщаването им към Държавата. Групата беше малка, точно като за тест. Спокойно би могъл да си позволи и грешки, тъй като никой не би му търсил сметка за тях. След време КАРМ неизбежно ще попадне в ръцете на други диваци…

Май вече е време да им се представи, реши той.

Преодоляла отвращението си, Лори дъвчеше къс сурово месо от птицата-сьомга. Образования забеляза как Джаян и Джини се споглеждат, после се плъзгат към дъното, където бойците от Щатите Картър продължаваха да се притискат един в друг. Вероятно ще се позабавляват, тъжно въздъхна той.

После забеляза промяната в сводестия екран и бързо ги забрави. Върху него се настани някаква мъглява цветна сянка, прогонила всичко останало.

— Лори? — вдигна глава той. — Това да ти е познато?

— Не — поклати глава тя и се отдръпна инстинктивно. — За пръв път го виждам, очевидно нещо не е наред…

Върху екрана бавно се очерта призрачно лице, в кабината настъпи мъртва тишина. Огромно и едновременно с това прозрачно, лицето бавно придобиваше цвят. През него продължаваха да се виждат ураганите на Голд.

Беше грубо, с гъста кафява коса, големи скули и изпъкнали вежди. Брадичката беше квадратна, вратът — дебел и мускулест като крак на бегач. В него се долавяше някаква прилика с Марк или Харп. Едно гигантско джудже, което заговори като Гласът:

— Граждани, аз съм Кенди, представител на Държавата. Ако влезете в контакт с мен, ще получите награда, за която дори не сте сънували.