Читать «Вихрен свят» онлайн - страница 139
Лари Нивън
— Продължавайте да търсите! — заповяда Лори. — Може да има и други места.
Насочи се към задната стена, следвана от Гавинг.
— Как мислиш, ще успеем ли да запушим отвора? — попита той.
В същото време Гласът започна обратното броене и Лори изчака включването на спомагателните двигатели. Купчината гиганти от джунглата се блъсна в задната стена, но не се разпадна. Илза се изкикоти. Вероятно все още беше под въздействието на упойката.
Двигателите угаснаха и Лори отвърна на въпроса:
— Може би. Но ще ни трябват съдове, които задържат вода.
— Меховете!
Откриха три. Мерил ги събра, а Джаян и Джини продължаваха да духат срещу страничните илюминатори, които явно си бяха наред. Гавинг и Миния бавно обхождаха рамката на сводестия прозорец, духаха срещу нея и наблюдаваха. Мъглата изчезваше през една от дъгите, дълга колкото ръката на Образования.
Лори завъртя някакъв кран. От задната стена протече кафеникава мътилка, която бързо се втвърди в постоянно нарастваща сфера.
— Кал! — намръщи се от отвращение Мерил.
— Това е вода — поясни Лори. — Но КАРМ разлага на водород и кислород само чиста вода, без утайките. Те се отстраняват благодарение на специална система за източване и слава Богу, че е така…
— Но това нещо не става за пиене! Трябваше да вземем водата на Миния…
— За този проблем ще мислим, ако живеем достатъчно дълго, за да ожаднеем…
Лори отвори един от Меховете и го подложи под гъстата кафеникава струя. Мерил се намръщи. Сега всички мехове бяха мръсни.
Дали калта ще запуши процепа?, запита се Лори докато мъкнеше пълния мях към екрана. Сега Образования спокойно би могъл да се справи и сам, но тя искаше да вземе участие в операцията.
Вдигна ръце и изстиска калната полузамръзнала вода край рамката на сводестия прозорец.
Отвън се появи мъгла и стъклото започна да се заскрежава. Водата остана на мястото си, приличаше на дълъг кафяв мехур. В продължение на няколко минути Лори наблюдаваше командния панел, през това време водата се сгъсти, цветът й потъмня. После започна да се втвърдява.
— Ще успеем ли, Образовани? — попита Клейв.
Образования беше чел за леда, но го считаше за толкова нереален, колкото и втечнените газове в резервоарите. Погледна към Лори.
— За нищо на света няма да си примиря с позицията Чирак на Учения! — процеди през зъби тя.
Ето каква била работата, въздъхна Клейв и забързано каза:
— Убеден съм, че в Племето Куин има място за двама Учени! Особено при сегашните обстоятелства…
— Аз ви спасих и сега искам да се върна у дома — отсече Лори. — На дървото Лондон…
— Да се насочим натам — бързо взе решение Клейв.
КАРМ обърна нос надолу, към Мъгливия пръстен. Облачната обвивка на Голд беше все така близо, в сърцевината й потрепваха черни вихри. От това разстояние скоростта й изглеждаше незабележима, но сигурно беше огромна. Мъгливия пръстен се губеше в двете посоки, потоци от облаци летяха стремително към Вой. Дървета-интеграли почти не се виждаха.
