Читать «7 и 37 чудеса» онлайн - страница 190

Когато човек пътува, той научава по-бързо новините от този, който си седи на едно място, той среща десет пъти повече хора, по-бързо от другите е склонен да се вслуша в новото, да разбере мислите на чужденците. По керванските пътища пътешествували и религиите. И няма нищо чудно, че именно Дънхуан, град и оазис в самия край на Китай, се оказал това място, където за пръв път се укрепил родилият се в Индия 500 години пр.н.е. будизъм и откъдето после се разпространил по цялата страна. По същия път проникват в Китай християнството, манихейството, учението на Мохамед.

През последните векове пр.н.е. будизмът бил силно разпространен сред търговците, преминаващи с кервани през Дънхуан. Те се молели преди опасния път в пустинята, молели се и след завършването на прехода — благодарили на боговете, които ги превели през страшните пясъци и ги защитили от нападенията на разбойници, от жаждата и студа. Пътищата на керваните били опасни и нямало на кого освен боговете да поверят съдбата си.

Будистите строели тук, край оазиса, първите си светилища и статуи на Буда и статуите били последното нещо, което виждали керванджиите, заминавайки в сивата жега.

Статуите трябвало да се прикриват от слънцето и вятъра. И веднъж един от будистите изсякъл в отвесната стена, която се издигала на дванадесет километра от град Дънхуан, преди изхода в пустинята, пещеричка, за да скрие в нея направената по поръчка или докараната от Индия статуйка на Буда.

Разбира се, за този случай китайските будисти имат легенда. Тя гласи, че през 366 година монахът Ло Цун сънувал странен сън. Като че ли хиляди буди се спуснали върху светещи облаци на върха на каменната стена от другата страна на долината. И именно този монах, продължава легендата, озарен от видението, склонил жителите на града да изсекат в скалата първата пещера.

Легендата си е легенда, но почти е сигурно, че първите пещери са се появили в Дънхуан много десетилетия преди съня на монаха. Когато бил жив Ло Цун, се случило друго събитие, което изиграло голяма роля в по-нататъшната съдба на пещерите, но за него ще разкажа по-късно.

Скалистата стръмнина, висока седемдесет метра, се е проточила тук на два километра. Мекият материал, от който се състои скалата, сухият въздух и близостта на водата създали идеални условия за направата на пещерни светилища. Отначало статуите на будите поставяли в малки прости вдлъбнатини, след това и първите монаси започнали да се заселват наблизо. И колкото повече монаси оставали за постоянно в Дънхуан, с толкова по-голяма слава се ползували пещерите сред будистите, толкова повече търговци, убедили се в силата на закрилящите ги светци, носели дарове на отшелниците или изсичали нови пещери, за да сложат в тях статуя.

Най-после в средата на IV век, именно по времето, когато живял Ло Цун, на един от търговците му хрумнало да поръча на художник украсата на новата пещера. Така възникнал първият будистки храм на Дънхуан. Поне именно тогава, както смятат учените, бил създаден първият от храмовете, който се е запазил до наши дни.