Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 111

Третото скочи на гърба му. Блек отново се приведе и мечът на Дилвиш удари съществото върху него. То нададе вой и се строполи на пода, но насреща им изскочиха още две.

Дилвиш порази едното; Блек пристъпи напред и пак изригна пламък. Други пет се нахвърлиха върху тях.

Внезапно проблесна силна светлина и хрътките навсякъде взеха да се оттеглят.

— Успях! — извика Деркон; Аления Жезъл грееше като звезда в ръката му. — То било толкова просто!

Насочи го първо към най-близките до тях Хрътки и ги помете назад през залата. Няколко се изтъркаляха към ъглите и изчезнаха. Други лежаха и тлееха в конвулсии, като променяха формата си. Онези, които приближаваха — плъзгайки се покрай стените или подскачайки по пода — се спряха, закръжиха, престроиха се в съскаща глутница. Дъхът им изпълваше залата.

Деркон незабавно насочи жезъла към най-близките твари и ги разпръсна. Останалите започнаха да вият и се втурнаха напред.

Дилвиш и Блек побързаха да се върнат в кръга, докато Деркон продължаваше да насочва жезъла към прииждащите хрътки. Той самият вече бе започнал да се задъхва.

Ходжсън удари една от гадините, която се бе добрала до него. Тя изсъска, отдръпна се и отново го нападна. Дилвиш съсече друга, Арлата — трета и четвърта. Блек чертаеше дъги на пода с металните си копита и бълваше огън върху тях. Деркон отново замахна с жезъла.

— Отстъпват! — задъхано прошепна Ходжсън, докато Деркон продължаваше да размахва жезъла във все по-широки дъги; на лицето му бе изписана болка и екзалтация.

Хрътките се изтегляха. Изглежда, че където и да имаше ъгъл, някоя се шмугваше в него и изчезваше. Смеейки се, Деркон изпращаше по тях светкавица след светкавица, които ги поразяваха по пътя им. Дилвиш се изправи. Ходжсън разтри ръка. Арлата слабо се усмихна.

Никой не проговори, докато всички хрътки не изчезнаха. Дълго време останаха заедно, гръб в гръб, наблюдаваха ъглите и претърсваха с поглед всяка чупка.

Най-сетне Деркон свали жезъла, наведе глава и потърка очи.

— Доста е изтощително — промълви той тихо.

Ходжсън го стисна за рамото.

— Браво — каза той.

Арлата му подаде ръка. Дилвиш се приближи и повтори жеста.

— Всички си отидоха — обяви Блек — и сега бягат към собствените си полета. Бързината ни застрашително нараства.

— Бих пийнал малко вино — каза Деркон.

— Очакваше се — каза Блек. — Вземи си от шкафа отсреща.

Деркон вдигна глава. Дилвиш се обърна.

Сивите преди стени, сега бяха бели и измазани. Няколко картини висяха отляво; отдясно малък жълто-червен гоблен изобразяваше лов на глигани. Точно под гоблена имаше махагонов шкаф. В него бяха наредени бутилки вино и други напитки, някои от които напълно непознати. Блек посочи една от тях — квадратна бутилка с кехлибарена течност.

— Точно за такива като мен — каза той на Дилвиш. — Налей малко от това в ей тази сребърна купа.

Дилвиш отвори бутилката и я подуши.

— Мирише на нещо, което би могло да се сипе в лампа — отбеляза той. — Какво представлява?