Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 110

Роджър Зелазни

— Ъглите! — извика Блек. — Най-вероятно ще се появят в ъглите на залата! Не използвайте върховете на оръжията си, защото ще бъдат безсилни! Удряйте странично и използвайте странични движения, освен ти, Деркон! Ти трябва да използваш жезъла!

— Срещу кого? Как? — изкрещя Деркон, когато нещо цветно и с нормално тяло се появи в залата и той различи Дилвиш отпред, с изваден меч.

— Хрътките на Тандолос! Аления Жезъл е най-мощен в ръцете на черен магьосник. Няма нищо сложно. Той е едно от най-ефикасните магически взривяващи устройства, създавани някога. Действието му е изцяло функция на волята и черпи от жизнените сили на този, който си служи с него. Сега твоите трябва да са мощни и пламтящи, защото си минал през Пламъка на Сътворението! Да застанем заедно в средата на залата. В кръг!

Осветлението се бе нормализирало, според разбиранията за нормалност на това място, преди да стигнат до Дилвиш; полилеят припламваше ярко като преди. Разкъсаното тяло на демона бе изчезнало. Сега, когато огледалата се бяха разпаднали, залата изглеждаше по-малка с голите си сиви стени. От мястото си в предната й част високият часовник жужеше; циферблатът му неясно мъждукаше.

Ходжсън замърмори, когато нещо тъмно се размърда в най-близкия до часовника ъгъл.

— Боговете, които призоваваш, още не са родени — отбеляза Блек.

Появилата се фигура беше остра, ъгловата. Беше мрачна. Стоеше изправена и когато скочи напред, смътно напомняше вълк с излъчване за първичен глад, който нищо в новосъздадената вселена не би могло да утоли.

— Използвай жезъла! Взриви го! — нареди Блек.

— Не мога да го накарам да действа! — изкрещя Деркон, като насочи жезъла пред себе си; бръчки от напрежение се оформиха около устата и очите му.

Дилвиш размаха меча си в дъга пред напредващото създание. Повтори жеста няколко пъти. То се стрелна към него, спря се, отстъпи. Въздухът бе изпълнен с нечие тежко дишане. Откъм ъгъла, където се бе появило създанието, изскочи още едно, този път на четири крака, и се метна далеч встрани от святкалото острие. Арлата очерта крива линия на пода пред него и зае защитна позиция; върхът на меча й бе в постоянно движение. Тварта се шмугна да я заобиколи, но Ходжсън продължи кривата и също заразмахва меча си. Още една от гадините се зададе откъм същия ъгъл; Блек се огледа и забеляза, че сега излизаха от всички ъгли на залата, включително и от тези горе.

Все повече и повече от тях се приближаваха, скупчваха се по-наблизо, втурваха се, отстъпваха, прокрадваха се напред, зъбеха се. Дилвиш бе притиснат от три страни. Деркон сипеше проклятия, докато разтърсваше жезъла и го размахваше.

Изведнъж Блек изпръхтя и се приведе. В очите му затанцуваха пламъци, когато се отправи да разкъса кръга и да атакува хрътките, притиснали Дилвиш. Огромни пръски пламък заизригваха от ноздрите му върху ъгловатите, стрелкащи се тела. Едно от тях се строполи на пода и започна да се мята. Друго избяга.