Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 108

— Дилвиш, кое е това недоразвито хлапе? — запита Семирама.

Дилвиш се изправи, докато Арлата бързо поправяше парцаливата си туника.

— Кралице Семирама от Джандар — започна той, — това е лейди Арлата от Маринта, която срещнах на път към това място. Тя поразително прилича на някого, когото много, много отдавна познавах добре…

— Все още не съм загубила чувството си за хумор — каза Семирама, усмихна се и протегна ръка с китката надолу. — Дете мое, аз…

Усмивката й се стопи, тя рязко отдръпна ръка и я закри с другата.

— Не… — тя се извърна. — Не!

Вдигна ръце да прикрие лице и се втурна към източния коридор.

— Какво направих? — попита Арлата. — Не разбирам…

— Нищо — каза й Дилвиш. — Нищо. Стой тук!

Той хукна към коридора, по който преди бе бутал количката с Арлата. Когато стигна, откри, че мястото сега е празен алков с бели стени; дървена стълба водеше надолу и надясно. Той бързо слезе.

Останалите видяха някаква сянка да преминава над тях и да се спуска огромна черна ръка. Деркон изтича до северната галерия да погледне през най-близкия прозорец. Ходжсън го последва, както и Арлата малко по-късно. Блек наведе глава да огледа нападалите части от покрива.

Щом погледнаха през прозореца, те видяха могъщата черна ръка да се придвижва бавно, много бавно към една отдалечена стена. Сякаш почти спря, преди да я докосне, и все пак те усетиха вибрации навсякъде около себе си и целият замък отекна — само веднъж — като огромна кристална камбана.

Небесата затанцуваха и земята леко се размести. Мъжете погледнаха нагоре и видяха тъмното усмихващо се лице да избледнява, докато изчезна съвсем.

Слънцето се гмурна на запад.

— Божичко! — извика Деркон. — Отново започва!

Наблизо, от дясната им страна, въздухът затрептя и взе да се сгъстява.

Дилвиш се втурна презглава по стълбите, зави и потърка очи, объркан. Малка сводеста врата в подножието извеждаше в дъното на главната зала там, където преди се намираше скърцащата врата на задния коридор. Той бързо я прекоси и откри падналата Семирама близо до средата на стаята.

Докато бързаше към нея, тялото й започна да се изменя, сгърчи се, стана по-ъглесто. Косата й бе напълно побеляла. Отворената й рокля разкриваше пергаментова кожа и очертания на кости.

Но преди да я доближи, някакво сияние във въздуха над нея го накара да забави ход. За миг усети ужасяващото присъствие на създанието, което бе видял да кръжи над кратера, преди небесната ръка да го отнесе. Дори успя да различи неясния силует на Древния, протегнал пипала към нея. И все пак в жеста нямаше нищо заплашително. Тъкмо обратното. Като че ли създанието се пресягаше да утеши, да окаже някакво свръхестествено благоволение. Видението се задържа само за миг почти на границата, където би могло да бъде възприето като заблуждение поради светлината или замъгляване на ретината. После изчезна и дребната фигура на пода се превърна в прах пред очите му.

Когато стигна дотам, не бе останало много за гледане. Дори дрехите се бяха разпаднали до тънък контур в нозете му. Само…